Не беше нужно да заплашва. Тя добре знаеше, че той не би се спрял да употреби насилие.
— На никого — отвърна Бет, без да го поглежда в очите.
— Предупреждавам те, Бет!
— Това е секретен документ, Ник. Би било нередно да…
— Точно това ти казах, че не искам да чувам, Бет!
— Но това е самата истина.
Той поклати глава.
— Не, не е. Хайде, Бет, не ме лъжи!
— Ник, аз…
— Вътрешният отдел, нали така? — сети се той внезапно. — Дошли са и са те изнудили, така ли?
— Ник, те казаха, че…
— Кой? — разтърси я Ник. — Кои са тези „те“?
Тя преглътна мъчително, после прошепна:
— Нилсен.
— Това е всичко, което исках да зная, Бет.
Минута по-късно Ник Кърън влетя с трясък в канцеларията на Вътрешния отдел, профуча покрай бюрата и се насочи към Нилсен с точността на пушка с лазерен прицел. Пълният детектив седеше удобно облегнат в стола си, с поглед към следобедния „Екзаминър“, надигайки към устните си чаша кафе.
С едно перване на ръката Ник изби вестника и чашата от подпухналите ръце на Нилсен, кафето се разля върху разхвърляните му книжа и потече по смачкания му костюм.
— За бога, Кърън! — Нилсен скочи от стола си със зачервено от гняв лице. — Какво по дяволите…
Ник вече беше пред него. Той го сграбчи за реверите и го блъсна в стената. Беше бесен до неузнаваемост, на път окончателно да изгуби контрол над себе си.
— Ти си й продал досието ми, нали! Ти, кучи сине!
Нилсън погледна в очите на Кърън и видя сляпа ярост. Хвана го страх.
— За какво говориш? Да не си превъртял…
Ник отново го сграбчи, удари главата му в стената. Останалите офицери в помещението, застинали от изненада по местата си, се хвърлиха да спасяват Нилсен.
— Колко ти плати, гад такъв?
Един от кадровиците сграбчи Ник за рамото и се опита да го дръпне от Нилсен. Ник го отхвърли от себе си, сякаш не тежи повече от дете. Сетне стисна в желязна хватка гърлото на Нилсен и процеди.
— Колко ти плати?
Дори и да искаше, Нилсен не можеше да отговори.
Ръката на Ник притискаше трахеята му, очите му започнаха да изскачат от орбитите. Лицето му се зачерви страшно.
— Кърън! — изрева едно от ченгетата в стаята. — За бога, ще го убиеш!
Ник изобщо не му обърна внимание. Хватката му ставаше все по-силна. Не виждаше нищо, освен разкривеното от страх, почервеняло лице пред него, усещайки как го обзема сладостно-парливото желание да убива. Стаята, другите не съществуваха. В този момент той целият беше омраза.
В действителността го върна рязко хладното, убийствено конкретно присъствие на едно дуло, което се притисна зад дясното му ухо.
— Пусни го — каза спокойно един от мухоловците. — Пусни го, Кърън. Съвсем кротко.
Ник застина, но ръцете му се отпуснаха само колкото да позволят на Нилсен едно измъчено вдишване. Кърън погледна през рамо. Сетне освободи напълно хватката си и Нилсен се измъкна, като кашляше, давеше се и търкаше изранената си шия.
Ченгето с пистолета, забит в главата на Ник, отново заговори, все така спокойно.
— Чуй ме добре, ако имате някакви несъгласия с Нилсен, разрешете ги извън това помещение. Ясно ли е? А сега, Кърън, сега ти просто ще излезеш. Нито дума повече! Без глупости! Просто се обърни и изчезвай! Ясно ли е?
— Ясно — каза Ник отрезнял.
— Така е по-добре. А сега върви.
Ник се обърна и се отдалечи спокойно, без да поглежда дулата на пистолетите, зеещи тъпо насреща му.
Нилсен обаче не беше толкова спокоен. Той се изправи с все така изкривено от болка лице, унижен и бесен.
— Ти сам се насади, Стрелецо! — изсъска той зад гърба му. — Чу ли? Ти си вън от играта! Ще изхвърчиш от управлението, пък ако ще това да е последното ми дело тук. Уволнен си!
Ник не даде никакъв знак, че е чул, а и да беше, това явно никак не го вълнуваше.
Ченгетата обичат скандали не по-малко от всеки друг. Не след дълго цялата централа вече знаеше за схватката между Кърън и Нилсен. Гюс се ужаси, като разбра какво се е случило. Едно беше да се скараш с някой друг полицай — дори по-старши като Талкът — и съвсем друго да скъсаш отношенията с Вътрешния отдел. Стига да поискат, тиловете от ВО могат да ти направят живота непоносим. Това им е работата, да изхвърлят ченгета от службата. Ник беше се сблъсквал вече с мухоловците и този път сигурно нямаше да му се размине вътрешно разследване.