— Ще рискувам — заяви той.
— Искам обаче да знам защо поемаш този риск. Ник й отвори вратата и тя заслиза по стълбите. Той се наведе над перилата и я погледна.
— Защо рискувам ли? За да видя дали ще мине номерът. Как върви новата книга?
— Почти сама се пише — отвърна тя мимоходом. После спря и вдигна глава. — Ще изляза към полунощ, в случай че решиш да ме следиш.
— Тогава спести ми труда и кажи къде ще ходиш.
— Ще бъда в клуба на Джони.
— Значи ще се видим там — каза той, прибра се и затвори вратата.
Долу Катерин срещна Гюс, който тъкмо влизаше в сградата. Той така се изненада, че се отдръпна театрално от пътя й.
— Здрасти, Гюс — каза тя бодро и се шмугна край него.
Полицаят се загледа, мрачно подпре й.
Докато Гюс изкачваше, лъхтейки и пуфтейки, трите етажа, Катерин Трамел вече беше изчезнала с лотуса си. Кърън още стоеше до прозореца.
— Прощавай, че питам, синко, пък и не искам да се бъркам — каза Гюс на вратата, — но току-що срещнах онази зловеща курва по стълбите и не мога да се отърва от въпроса защо така си се вторачил в задника й.
Ник продължи да гледа улицата.
— Тя иска да играе — каза той повече на себе си. — Е, добре. Аз мога да играя.
— Всеки, с когото си играе тя, свършва в моргата, Ники.
Ник кимна пред себе си и се сети за жена си, Синди. Спомни си как умря в леглото, отровена от собствената си ръка, защото не можа да се примири със саморазрушението на мъжа, когото обичаше.
— Чу ли? Казах…
— Чух какво каза, Гюс.
— Разбираш ли какво имам предвид? Разбра ли? Моля те, Ник! Не играй с нея. Не можеш да спечелиш срещу такава вещица. Всеки, с когото се чука, умира. Разбираш ли?
Ник Кърън отмести поглед от празната улица и се обърна към партньора си.
— Дали съм разбрал? Да, разбирам. Знам много добре какво е!
Глава тринадесета
Новата трезвеност, стилът на деветдесетте години е роден в Сан Франциско, но не е заразил цялото му население. В града все още процъфтяват клубове, в които хората се опияняват легално с алкохол и музика, а нелегално с цялата богата гама от наркотици, които се купуват от улицата и се консумират в тоалетните.
Южно от Маркет Стрийт, СОУМА на клубния сленг, е територията на най-горещите клубове. Преди време това беше запустяла местност със складове за разрушаване и ръждясващи индустриални съоръжения. После някой ненадейно откри, че СОУМА е най-голямото петно евтина земя, близо до центъра на Фриско. Тя бързо бе преустроена, макар и не цялостно, и сега десетки хип-клубове, ресторанти, барове и бутици оживяват забравената от бога местност.
Най-известните и шикозни клубове в целия Сан Франциско са „ДВ 8“, „Слимс“, „Уорфийлд“ (разположен в бивш театър) и „Оазис“, който дори си има собствен басейн. Педерастката шикерия ходи в „Трокадеро Трансфер“.
В „Алтар“ на Джони се срещаха всякакви. Подобно на някогашния „Лаймлайт“ в Ню Йорк, „Алтар“ беше секуларизирана църква. Дискожокеят царуваше в помещението, където някога вярващите са получавали своята благословия и миропомазваше с пронизителни звуци навалицата на дансинга под засводения църковен кораб.
Умопомрачителната музика имаше почти телесно присъствие. Тя блъсна Ник още на главния вход на сградата. Шумът го шибна като бурен вятър и той усети, че ще трябва да си проправя път през него. Въздухът тежеше от мирис на дим и пот, примесен с парфюм. Танцуващите се мятаха диво в такт с ритъма, някои от тях гледаха мрачно, отчаяно решени да прекарат така цялата нощ, сякаш трябваше насила да катапултират във владенията на блаженството.
Пиячите край бара пък искаха да се напият. Разговори не се водеха, единственият начин да кажеш нещо на някого беше да го изревеш с все сила в ухото му.
Ник успя да получи пластмасова чаша с уиски и лед, при което почти прегракна, после тръгна край дансинга, взирайки се в масата от тела. Беше зашеметяващо да наблюдава тази гигантска хидра. Най-сетне едно лице привлече вниманието му. Хубаво лице, което той бързо разпозна. Беше Рокси.
Тя танцуваше с друга жена, обхванала с ръце талията й. Рокси се наведе напред и каза нещо на момичето, то се засмя и кимна. Двете напуснаха прегърнати площадката и се запромъкваха през навалицата, Ник ги последва.
Те влязоха в мъжката тоалетна, обаче в „Алтар“ думата „мъже“ нямаше строго установено значение, както е обичайно. Разположена в бившата сакристия, мъжката тоалетна в никакъв случай не бе отредена само за мъже.