— Долари.
Ник хвърли една двайсетачка на бара.
— Задръж рестото.
Той настигна Гюс пред бара. Гюс зяпаше две жени на средна възраст и двете в каубойско облекло. Те искаха да влязат в бара, но Гюс беше застанал между тях и вратата.
— Презервативи! — заяви той гръмко.
— Човек действително трябва да се пази — съгласи се Ник. — Помисли за това!
— Защо по дяволите? Наистина ли мислиш, че имам нужда от това на моята възраст?
— Разбира се.
Гюс махна пиянски на двете поувехнали шоугърли.
— Е, вярно, че мога да обръщам проклети стари крави като тези двете. Но аз не ги обичам, така да знаеш, Ники. Аз просто не ги обичам.
— Това вече е проблем — съгласи се Ник и отведе Гюс по-далеч от двете обидени жени.
— Къде, по дяволите, ме водиш?
— Крайно време е да изтрезнееш малко. Едно кафе, нещо за хапване и ще се почувстваш като един милион долара наведнъж.
— Нещо за хапване няма да ми дойде зле — каза замислено Гюс.
„Макс“ е малък и уютен локал, който работи през цялата мощ. Намира се на Мейсън Стрийт, близо до театрите на Сан Франциско и прочутия „Тендърлон“ и привлича театралната публика, полицаи, таксиметрови шофьори и туристи. Тази вечер и последният стол на бара беше зает. Гюс се втренчи в една охранена туристка. По всичко личеше, че възнамерява да й каже нещо, несъмнено, нещо твърде обидно. Решен да предотврати на всяка цена това, Ник го избута до едно сепаре и го сложи да седне.
Храната в „Макс“ е добра, а кафето още по-добро. Ник се погрижи партньорът му да получи повече от обичайната си доза и му поръча огромна допълнителна порция бъркани яйца, чили със сирене и кисела сметана.
— Яж — нареди той.
Гюс последва указанията и се нахвърли на храната. Звуците, които издаваше, за няколко минути бяха единственият шум на масата.
— По-добре ли си?
— Значително по-добре! — Силата, с която го изрева, издаваше, че има какво още да се желае.
— Шшшт — напомни му Ник.
— Я не ми шъткай! — разгневи се Гюс. — Да ме си посмял да ми шъткаш, хлапе такова. — Той нагълта огромна хапка и задъвка яростно. — Как можа да я начукаш?
Хората наоколо се заобръщаха недоволно. Гюс като че ли не ги забелязваше, пък и да ги забелязваше, явно не го беше грижа за тях.
— На теб май ти се мре, синко. Така ли е? Какво ти става? Още ли не можеш да прежалиш онези шибани туристи? Толкова години вече ходиш като пребит. Толкова пребит, че си готов да налетиш на това шило за лед. Точно това е целта ти, нали отгатнах?
— Гюс, стига вече…
Гюс повиши глас още повече.
— И без това имаме прекалено много туристи тук, твърде много смахнати туристи… бог знае откъде…
— Хайде, Гюс…
— Страшно съм ти сърдит, хлапе такова. Страшно! И знаеш ли защо? Ще ти кажа. Понеже си твърде откачен, за да те е страх от тази жена. Ти не се страхуваш от нея, нали?
— Не — отвърна спокойно Ник. — Не се страхувам от нея.
— Защо не, по дяволите? — изрева Гюс.
Ник поклати бавно глава.
— Не знам. Просто не се страхувам от нея.
— Тая ти е засмукала ума между краката си, бе!
Тлъстата туристка на бара остави хамбургера си и хвърли отровен поглед към Гюс. Той й смигна пиянски и й махна с ръка.
— Не е вярно — възрази убедено Ник.
— Обаче е. Ти не ме слушаш с главата си, Ник.
— Знам какво правя.
— Изобщо не знаеш — Гюс отпи още кафе и намести шапката на главата си. — Чуй ме сега. Вътрешният отдел е напипал нещо за Марти Нилсен. Общо взето много интересно.
— Какво са открили?
— Всичко по реда си, синко. Много интересно, както ти казах, и мухоловците правят всичко възможно да предотвратят изтичането на информация от гнезденцето си. Но старият Гюс, всекиму приятел, никому враг, научи.
— Какво научи?
— Че ВО са открили сейф с петдесет хиляди долара. Нилсен го наел преди три месеца. Бил само веднъж там. Сложил парите и никога повече не се появил… Аз, значи аз бих ходил да го навестявам на всеки няколко дни, разбираш ли какво искам да ти кажа…
Гюс се усмихна цинично на дебелата туристка.
— Но това е безсмислено. Преди три месеца тя изобщо не ме познаваше.
— А може би изобщо не е била тя. Щом си във Вътрешния отдел, винаги ти се откриват възможности за нещо странично. Никой не ти гледа в ръцете. Щом си от ВО, няма защо да се боиш от ВО. Така ли е, или съм прав?