И все пак не беше обикновена злополука. Обикновените транспортни злополуки не се радват на вниманието на детективите Съливан и Морган от Вътрешния отдел или на лейтенант Уокър, шефа на отдел „Убийства“.
Уокър грабна показанията от ръцете на Ник и ги размаха под носа му.
— И тази глупост ти наричаш показания? И наистина смяташ да ги подпишеш?
— Защо не? — Ник пъхна цигара в устата си, запали я и размаха клечката. — Защо да не подпиша? Беше нещастен случай.
Уокър перна с ръка листа, сякаш искаше да накаже думите, които стояха там.
— Значи, ако съм те разбрал ясно, Кърън, ти без от каква особена причина се разхождаш из Норд Бийч и тази кола не иска да ти направи път. И после ми разказваш, че било злополука.
— Ами виж, Фил, аз наистина не мисля, че тя искаше да скочи долу…
— Дайте ми го за минута — намеси се Съливан.
Уокър го отстрани.
— Не ме разигравай, Ник — каза той спокойно. — Нямам причини да ти слагам примка на шията.
Съливан отново се намеси.
— Пълното име на загиналата е Роксана Харди. Последен адрес — някаква дупка в Кловърдейл. Не е задържана, не е осъждана, съвсем нищо. Колата е регистрирана на името на Катерин Трамел… — той шумно затвори бележника си. — Светът е малък, а, Кърън?
Уокър погледна Ник, като че иска тук и сега да му види сметката.
— Значи я познаваш?
Ник вдигна рамене.
— Гюс и аз говорихме с нея в къщата на Трамел. Записахме името й и това бе всичко.
Уокър беше на косъм от избухването.
— Ти й записваш името и ето че след това идва невероятната изненада — тя се засилва с колата си към пропастта и предава богу дух пред очите ти. Това ли се опитваш да ми пробуташ? Искаш да ти вярвам!
Ник хвърли фаса в калта.
— Това е всичко, което знам.
— Тогава върви по дяволите! По дяволите, Ник! — Уокър се отдалечи гневно, но после спря и прибави: — И да знаеш, че сам си го направи. Съвсем сам.
— Знам това, лейтенант.
— Казах ти да стоиш далеч от Трамел. Това беше заповед.
— Да, но не ми каза да стоя далеч от колата й.
— Задник! — изръмжа Уокър.
— Вие явно вече сте загубили контрол над себе си, Кърън — каза Съливан. — Бих искал да дойдете утре сутрин в девет в кабинета на доктор Гарнър.
— А така ли? И на кого, братлета, смятате да продадете този път експертизата ми? На „Нешънъл Инкуайър“ ли?
Двама служители от моргата измъкнаха трупа на Рокси от колата. Мъртвите й, невиждащи очи бяха широко отворени и гледаха право към Ник.
Глава шестнадесета
Ник си легна рано, трезв и сам, и изглеждаше отпочинал и овладян, когато на другата сутрин се озова в полицейското управление. Бет го очакваше в стаята за разпити, но не беше сама. До нея на масата седяха двама мъже, единият, дребен с оредяла коса, приличаше на счетоводител. Другият имаше сребристобяла коса и доста лъскав вид, зъбите му явно бяха поддържани, а на китката му проблясваше скъп „Ролекс“. Ник не беше срещал още холивудски агент, но точно така си представяше подобен тип. Обаче двамата мъже бяха психиатри, едри риби, поканени, за да му устроят психосеанс трета степен.
Достатъчен му бе един поглед към тях, за да усети как гневът се надига в него и самообладанието му се стопява.
— Това е доктор Майрън, Ник — каза Бет Гарнър, сочейки счетоводителя. — А това доктор Мак Елуайн.
— Хубави имена — заяви мрачно Ник.
Тримата доктори се усмихнаха принудено.
— Те бяха помолени да ми помогнат.
— А, значи са били помолени? Искате да кажете, че не сте ги помолила сама. Те са ви били натрапени от друга една личност или личности, така ли е?
Никой от докторите не си направи бележка, но почти можеше да се чуе как преценката им започва да се оформя: агресивен, враждебен, конфликтен, несговорчив, не признава авторитети.
— И двамата са изтъкнати експерти, Ник. Ценя техните познания и мнението им. Радвам се, че ще ми помогнат.
— Защо не седнете? — предложи доктор Майрън.
— Страхотна, идея — отвърна язвително Ник. — Радвам се, че помислихте за това, докторе. Никога нямаше да се сетя сам.
Докторите отново наподобиха по една измъчена усмивка. Ник седна и те се загледаха в него. Той също се втренчи мрачно в тях. Най-сетне Мак Елуайн наруши мълчанието: