Той реагира светкавично, преметна нападателя през раменете си, хвърли го на пясъка и притисна гръкляна му с коляно.
— Ник! — изкрещя Катерин. — Спри!
Просната на пясъка, тя се усмихваше уплашено.
Ник си отдъхна облекчен, че е било лоша шега, а не истинско нападение.
— Господи, колко си нервен — засмя се тя.
Макар и с неудоволствие, той трябваше да признае, че е права.
— Пак ли игрички?
Тя потърка глава в пясъка.
— Край на игричките. Игричките свършиха. Пусни ме.
Ник се отдръпна и й помогна да стане, изтупвайки пясъка от джинсите й. Катерин разтърси глава като куче, което се отърсва от вода. Изкачи се по брега и се отпусна в един от тръстиковите столове пред кабината.
— Край на игрите — повтори. — Обещавам.
— Обещаваш ли? Тогава разкажи ми за Нилсен.
Очите й заблестяха весело.
— Бих могла, но знам, че няма да ми повярваш.
— Опитай поне.
Катерин вдигна рамене и заразказва делово.
— Открих името му в стаята на „Хроникъл“ за теб. Свързах се с него и сключихме сделка. Петдесет хиляди долара в брой, на последното той държеше особено, срещу които получих досието ти. Служебното и психиатричното. Всичко, което имаше.
Ник стисна зъби.
— Кога?
— Около три месеца преди да те срещна за пръв път.
— Защо?
— Знаех за теб от вестниците. Четох за изстрелите. Стана ми интересно. Реших да напиша книга за един детектив, който много прилича на теб.
— Бих казал, съвсем като мен.
— Търсех материал за моя персонаж — каза тя припряно. — Това е всичко.
— И си платила петдесет хиляди долара за един персонаж — не повярва той.
Тя изобщо не опита да се оправдае. Уязвимостта от предната нощ беше изчезнала под обичайната й самоувереност.
— Бих платила и повече. Исках да зная всичко за теб. После ти сам дойде. След като убиха Джони. Това беше шанс да опозная по-добре героя си.
— А какво ще кажеш за последната нощ? — настоя Ник. — Какво ще кажеш за последната нощ? Пак ли беше проучване? Може би просто си опознавала по-добре героя си.
Няколко дълги секунди Катерин се взира в лицето му, после отмести поглед.
— Може би губя интерес към книгата и към героя. Може би се уча да харесвам реалността.
— Истина ли е това?
— Не ми ли вярваш?
— Не знам — отвърна Ник.
— Ще те убедя.
Тя преметна ръце през шията му и го целуна продължително. Топлината на целувката затрептя по устните му. Заля го вълна от нежност. Той притисна Катерин към себе си и я целуна. Безжичният телефон в кабината иззвъня. Тя опита да се освободи, но той я спря:
— Остави…
Катерин се измъкна и вдигна телефона, вслуша се за момент, после подаде слушалката на Ник.
— За теб.
— Кой е?
— Гюс. Оня Гюс, който не ме обича.
Той взе слушалката, а тя се уви около него, зацелува го леко по лицето, докато той се опитваше да говори с партньора си.
— Катерин твърди, че не я харесваш, Гюс. Не мога да повярвам, ти можеш ли?
— Права е — изсъска Гюс. — Не ти ли е забила вече шилото за лед?
Ник опипа с ръце тялото си.
— Не. Още не.
— Какво каза той? — полюбопитства Катерин.
— Пита дали вече си ми забила шилото.
— Много смешно.
— На нея не й е смешно, Гюс.
— Не ми пука как й е на нея. Нали знаеш приказката, че хората се познават по приятелите им, Ники.
— Не вярвам в нея — отвърна Ник.
— Тъй ли? И защо?
Ник се усмихна.
— Нали ти си ми приятел, Гюс.
— Ще повярваш приятелче, понеже ще ти докажа, че си на погрешен път.
— Тъй ли? И как смяташ да го направиш?
— Чуй сега, Ник Малоумнико Кърън, ти току-що получи безплатен билет за едно очарователно местопрестъпление.
Ник усети, че му се свива гърлото.
— Велики боже! Сега пък кой, Гюс.
— Какъв удар за теб, а, синко? Успокой се, няма произшествия. Случило се е преди дълго време. Но ако питаш мен, е много актуално. Харесва ли ти тази дума? Актуално!
— И къде е това очарователно и актуално местенце?
— В екзотичния Кловърдейл, моето момче. Качвай се в смешното си автомобилче и потегляй по прекрасния 101 към Кловърдейл. Ще се видим там след два часа в полицейската станция. — Гюс се изкикоти и хлопна слушалката.