Ник изтръгна папката от ръцете му и прочете: Заето от детектив М. Нилсен от Полицейското управление на С. Ф., Вътрешен отдел, 19.11.1990 г.
— Познавате ли го? — попита полицаят.
— М-да — проточи Ник. — Познавам го.
— Е, тогава му кажете, че си искаме документа. Държи го вече цяла година.
— Да — обеща Ник, — непременно ще му кажа.
Хаосът в главата на Ник придоби застрашителни размери и той спешно се нуждаеше от порядъчна доза бистър ум, предписана от доктор Гюс Моран. Обади се на партньора си от една телефонна кабина край кампуса и си уговориха среща в Сан Франциско. Понеже им трябваше приятно и дискретно място, избраха мъгливия кей номер 7, южно от Маркет и Ембаркадеро.
Те закрачиха по дългия пуст док и още веднъж прехвърляха фактите.
— Значи Нилсен е имал документи за нея? И какво от това? Ти не знаеш какво по дяволите е имало вътре — не вярваше Гюс.
— Катерин ми каза какво е имало вътре.
— Ако е казала истината! — напомни Гюс.
— Не разбираш ли, Гюс, ако Бет наистина е убила Джони Боз, за да натопи Катерин, никой не е трябвало да знае какво се е случило в Бъркли, та макар и толкова отдавна. Но Нилсен е надушил. И това недвусмислено дава мотив на Бет да го ликвидира.
— Да — заклати глава Гюс, — но как по дяволите го е надушил Нилсен? Ако наистина е било така…
— Той беше от Вътрешния отдел. Може би от самата нея.
Гюс се замисли. Нещо в тази история не му харесваше.
— Е, да, но Бет Гарнър не е тази, която си има работа със закоравели убийци. Твоята приятелка напротив наистина е отворила сърцето си за някои от тях.
— Тя е писателка — възрази Ник неуверено. — Това й е работата. Проучвания.
— Твоето обяснение, драги, ми се вижда умряла работа — заяви Гюс. — Поне засега. Може би ще си облекчим живота, ако намерим някой, който знае какво по дяволите се е случило тогава в Бъркли. Трябва да има някой, който знае.
— Знам какво се е случило — настоя Ник. — Катерин ми каза. И всичко, което казва, пасва идеално.
— В твоя мозък бръмчат твърде много бръмбари, ето това пасва идеално.
— Върви по дяволите.
Гюс се усмихна широко.
— Ти да не мислиш сериозно, че ти и тя ще се чукате като зайци, ще се плодите като мишки и ще си живеете щастливо и доволно? Човече, опомни се! Не казвай на стария си приятел, че мислиш такива глупости.
Ник си мислеше нещо подобно, но не събра смелост да го признае.
— Не знам какво по дяволите да мисля.
— Добре — рече Гюс с въздишка на облекчение. — Значи все още има надежда за теб.
— Трябва да има някаква възможност да се изясни тази работа. Както казваш, все някой трябва да знае.
— Ами може би трябва да се поучим от твоята приятелка и да разучим това-онова. Ще се заема с нея и ще потърся някой, който може да запълни празнотите.
— И как смяташ да го направиш?
— Ами виж сега, мойто момче, работата е там, че съм ерудиран професионален полицай. И това е истински късмет за двама ни.
Ник се усмихна:
— Значи ти се заемаш с нея. А аз продължавам с Бет.
— Точно обратното.
— Добре де, но има някои неща, които трябва да се проверят.
— Обзалагам се, че съм прав, а ти здравата си се оплел — заяви Гюс убедено.
— Ще видим.
Гюс кимна.
— Ще се срещнем на същото място след двадесет и четири часа. Ще видиш моето момче, ще видиш, че твоят престарял партньор още не е за вторични суровини.
Ник изкачи стълбите, готов за всичко или всеки, който може би дебнеше в тъмното. Никой не се появи, но наближавайки третия етаж, той, дочу музика и тя като че ли идваше право от неговото жилище. Спря пред вратата и се ослуша. Звуците наистина идваха отвътре. Бутна предпазливо вратата и надникна в хола си.
До прозореца стоеше Катерин. Носеше черни джинси и любимото си черно кожено мотористко яке, с вдигнат догоре цип.
— Омръзна ми да ти се сърдя — каза тя, — толкова ми липсваше.
— Не сме се разделяли чак толкова за дълго, че да ти липсвам — отвърна Ник грубо.
— Аз не ти ли липсвах?
— Не!
Устните й се разтвориха леко.
— Ела при мен и го повтори.
Той се приближи до нея и я загледа втренчено в очите.
— Не — каза, — не си ми липсвала.
Много бавно Катерин започна да спуска, ципа на якето си. Едрите зъбци се разтваряха един след друг и скоро стана ясно, че е съвсем гола под тежката кожа.