Ник вдигна рамене. Щом Катерин наистина го е изхвърлила от живота си, щом наистина е бил използван само за целите на нейното проучване, той вече нямаше желание за нищо.
— Изглеждаш ужасно, синко — обади се Гюс. — Не се цупи така, само задето старият Гюс те е бил. Трябваше да изкарам една добра оценка. Дай на стария човек малко от лаврите. Какво толкова?
— Няма нищо, Гюс — каза меко Ник.
— Добре тогава. — Гюс подкара към Бей Бридж и Ийст Бей, продължавайки със своите разкрития. — Съквартирантката не е всичко, което надуших. Знаеше ли, че Бет Гарнър има частна практика? Делят си с още един психар кабинет на улица Ван Нес. И знаеш ли кой е любимият му пациент? Или по-скоро е бил любимият, му пациент? Джони Боз, шибаният рокаджия! Гюс изрева от удоволствие и удари волана. — Катерин Трамел знае това и си прави сметчици да изкара Бет откачената убийца с шилото. Губиш, синко, губиш! — Той погледна предизвикателно Ник, очаквайки някой твърде цветист отговор. Обаче Ник стоеше неподвижно до него с каменна физиономия.
Гюс се почуди, защото партньорът му никога не се даваше без бой.
— Какво, по дяволите, става с теб?
— Млъкни, Гюс!
Гюс вдигна рамене.
— Извинявай, че си позволих да отворя уста.
Изминаха останалия път до Оукланд, потънали в дълбоко мълчание.
Пил Хил беше в Северен Оукланд — комплекс от административни сгради и клиники, медицинският център на Ийст Бей. Гюс насочи кадилака към една модерна сграда, същинска кула от канцеларии, и паркира. Двамата слязоха от колата.
— Къде си тръгнал? — попита Гюс.
— Идвам с теб.
— Хм, ти си в отпуск, а това тук няма да продължи дълго. Ще се върна след минута.
— Няма ли поне да ми кажеш къде отиваш?
— Номер 405. Просто почакай в колата, докато се върна. Сетне ще пийнем нещо и ще ти разкажа цялата история.
Ник се поколеба за миг.
— Това е мое проучване, Ник, дай ми шанс.
Ник кимна неохотно. Върна се обратно в колата, а Гюс се отправи към сградата.
Тя изглеждаше пуста, но не беше заключена, а асансьорът в партера зееше отворен. Гюс влезе и натисна бутона за четвъртия етаж. Асансьорът се качи един етаж по-горе и спря, вратите се разтвориха.
Гюс натисна отново копчето и изруга тихо. Асансьорът тръгна и спря на третия етаж. Вратите се отвориха и той видя празния коридор.
— По дяволите! — Гюс ненавиждаше модерната техника.
Асансьорът още веднъж пое нагоре.
Вратите се разтвориха за последен път и Гюс тръгна да излиза в полуосветения коридор на четвъртия етаж. Той не очакваше да срещне тук някого, затова зърна само за миг сянката на дългата руса коса и блясъка на шилото за лед. Зърна блясъка само за миг, преди да се забие в шията му.
Ник седеше отпуснат в колата, когато внезапно нещо в историята на Гюс го стресна, порази го със силата на ъперкът. Обадила се бе съквартирантката на Катерин от първата й студентска година… Но защо тази услужливост? Какво се криеше зад нея? Някой беше позвънил на Гюс, за да го подмами право в капана, само така беше!
Ник излетя от колата и се втурна към сградата. Хвърли се към стълбите, вземайки по три стъпала наведнъж, и блъсна с все сила металната противопожарна врата на четвъртия етаж.
Гюс лежеше свит в отворената врата на асансьора. Кръв бликаше от десетките рани по шията, брадата и страните му. Вратите тръгваха да се затварят, но се блъскаха в кървящото тяло и отново се връщаха.
— Гюс! — изкрещя Ник. Падна на колене пред партньора си и се опита да спре с ръце кръвта. Топлите струи потекоха между пръстите му като червена лава.
Очите на Гюс бяха стъклени, животът изтичаше с всяка секунда от тялото му, смъртта хъркаше в гърлото му.
— Гюс! Гюс! — изстена Ник. — Недей, моля те!
Гюс потръпна, и застина. Ник беше целият в кръв. Изтръгна пистолета от кобура на партньора си. Асансьорът беше блокиран, а той не бе видял никого по стълбите. Който и да беше убил Гюс, трябваше да е тук, на този етаж.
Чу се някакъв шум. Ник се завъртя и видя пред себе си точно когото очакваше.
— Не мърдай! — изрева той, заел стойка за стрелба. Дулото на пистолета сочеше право в гърдите на Бет Гарнър.
Тя пребледня и се разтрепери, ръцете й се скриха в джобовете на шлифера.
— Какво правиш тук?