Ник сякаш не ги чуваше. Стоеше все така тихо, облекчен дълбоко в себе си, че Катерин е извън подозрение.
— Има ли връзка между Бет и Боз?
Андрюс кимна.
— Да. Психиатърът на Джони Боз каза, че ги е запознал на едно коледно парти в къщата си преди около година. Каза, че те наистина си паднали един по друг.
Уокър потупа леко Ник по рамото.
— Човек никога не знае какво може да очаква от хората, не мислиш ли? Дори от тези, които си въобразява, че познава отлично.
Това не беше единственото потупване по рамото, което получи Ник тази нощ. Талкът потисна гордостта си и му стисна ръка.
— Поздравления, Кърън — процеди той през зъби.
Глава двадесет и първа
Макар че грижливо подготвяната пресконференция на Талкът беше насрочена за сутринта, новината за обрата в разследването се разнесе веднага. Съобщиха я по нощните новини и на първо време я узнаха само мъчените от безсъние, нощните птици и информационните маниаци. И Катерин Трамел, разбира се.
Когато най-сетне се прибра, Ник я откри пред вратата си. Изглеждаше млада, свежа, крехка и трескава.
Ник я погледна безизразно.
— Не мога да си позволя това — каза тя. — Не мога да си позволя да те обичам. Не мога да си позволя да… не мога… не мога…
Ник пристъпи към нея, взе я в ръцете си и я притисна към себе си.
В очите им имаше сълзи.
— Не искам да направя това… Моля… Не искам да го направя… Губя всички. Не искам да те загубя. Не искам…
Той я прегърна по-силно, поведе я към спалнята, съблече я нежно и я сложи внимателно на леглото, наведе се над нея, зацелува лицето, гърдите й. Ръцете й се повдигнаха, обвиха шията му и го привлякоха надолу, голото й тяло се притисна към неговото.
После той беше върху нея, правеше любов с нея, нежно, почти незабележимо се движеше в нея. Сълзите в очите им блестяха на слабата светлина.
Те свършиха заедно, обливаха ги меките вълни на блаженството, непомерното удоволствие ги водеше през тихите тъмни мигове на нощта.
По-късно лежаха един до друг на леглото. Ник беше вперил поглед в тавана, към който бавно се изкачваше димът от цигарата му.
Катерин се обърна на другата страна, скри лице.
— Какво ще правим сега, Ник?
След малко той отвърна:
— Ще се чукаме като зайци. Ще се плодим като мишки. Ще си живеем щастливо и доволно.
— Не обичам мишки.
— Ще се чукаме като зайци, ще забравим мишките. Ще си живеем щастливо и доволно.
Катерин се сви в другия край на леглото, косите й паднаха над ръба му, ръката й се отпусна надолу, пръстите й докоснаха пода. Внезапно лицето й стана безизразно. Тя се обърна и срещна погледа му.
— Обичам те — прошепна тя и го целуна жадно.
Възседна го с настръхнали и твърди гърди, наведе се над него и отново го целуна, косите й паднаха като златна завеса над лицата им. Целувката й бе дълбока, влажна и гореща. Ник я обърна по гръб и я облада с едно плавно, силно движение.
Той мислеше само за опияняващото удоволствие, за неустоимото желание на тялото си и нито миг за тънкото стоманено острие на пода под леглото, проблясващо на бледата лунна светлина.