— Няма мъже за Боз! — обяви Гюс.
— Кажете ни за него — намеси се Кърън.
— Прахът наистина беше кокаин, Ник…
Кърън и Талкът кръстосаха погледи като мечове.
— … висококачествен, добра стока. Пробата беше няколко класи над всичко, което напоследък е сменило собственика си в този град. Повечето кокаин, който се появява тук, не е точно върхът. А това тук е висококачествен материал от великата епоха на Рейгън…
— Някои хора са толкова изостанали — поклати глава Гюс Моран, — толкова демоде!
Всички ченгета, включително и Уокър, но без Талкът, се засмяха. Последната модна акция на Гюс беше се състояла през 1974 г. Тогава той се сдоби със спортен костюм, който обличаше и досега от време на време за всеобща покруса.
— Да — продължи Ендрюс. — Инхалирал го е, има следи по устните и по пениса му…
— Инхалирал е с пениса си? — почуди се Моран.
Ендрюс се усмихна.
— Хайде, Гюс, остави ме да говоря. Боз оставя около пет милиона долара, няма наследници, не е осъждан, има само едно оплакване срещу него и групата му, разрушаване на хотелска стая през 1969 г. Платил глобата и щетите и това било всичко.
— Знаем, че си е падал по кокаина — продължи Хариган, — падал си е по мацки, по рокендрол…
Ник Кърън отпи от кафето си.
— Падал си е по кмета, нали така?
Талкът му хвърли един от своите погледи от закалена стомана.
— Дотук добре — обади се Уокър. — Кажи сега за мацките.
— Имало е няколко, все групарки от клуба му. Приятелката му, постоянната му партньорка, момичето му, главната му жена е била онази Катерин Трамел.
Талкът се раздвижи обезпокоен.
— Тя играе ли тук някаква роля? Заподозряна ли е?
— Ник? — обърна се Уокър.
Кърън вдигна рамене и отпи от кафето си.
— Гюс?
— По въпроса за възможната вина на мис Трамел ще се присъединя към колегата си.
— Е — рече Уокър, — тогава нека аз кажа мнението си. Тя е заподозряна.
Всички го погледнаха изненадано, а Талкът подскочи като опарен.
— На какво основание?
Уокър извади личния си бележник.
— Катерин Трамел. Трийсет години. Няма криминално досие, неосъждана. Завършила с докторат Бъркли през 1983 г. Две специалности: литература и психология.
Дъщеря на Марвин и Елейн Трамел.
— Това го има и в „Кой кой е“ — каза Талкът.
— А защо пък да я има в „Кой кой е“? — попита хрисимо Кърън. — Тя е най-обикновен книжен червей! Завършила Бъркли, моля ви се, съвсем порядъчен университет. Не като онези баровци долу в Пало Алто.
Талкът неволно скри пръстена с емблемата на Станфорд на дясната си ръка.
— Не бих казал, че е жена от народа, Ник — каза Уокър.
— Знам, нали я видях.
— Случайно не спомена ли, че е сираче.
— Ах, колко тъжно — събра ръце Гюс. — Потресен съм. Наистина ли?
Уокър отново се наведе над бележника си.
— Катерин Трамел. Единствено дете на споменатите Марвин и Елейн Трамел, загинали през 1979 г. при злополука с моторница. Малката Катерин, тогава на осемнадесет, била единствената наследница. На сто и десет милиона долара.
— А така! — каза Хариган.
За момент цифрата увисна във въздуха.
Ник разтърси глава, сякаш искаше да я пропъди.
— Ти майтапиш ли се? Колко казваш струва?
— Сто и десет милиона — повтори Уокър.
— В случай, че някой иска да си ги представи — обади се Гюс, — това е едно единайсет със седем нули отзад.
— Не мога да разбера — намеси се строго Талкът, — как така личното имущество на мис Трамел я прави заподозряна в убийството.
— Ей сега ще стане ясно… Неомъжена…
— И аз съм свободен — обади се пак Гюс. — Знаете ли, имаше нещо в това момиче, което ме кара да си мисля, че бих могъл да се грижа за нея. Наистина!
— … но е била сгодена веднъж, за някой си Мануел Васкес…
— Градинарят й? — опита се да отгатне Хариган.
— Мануел Васкес ли? — намеси се Ник. — Чакайте, да не би да говорим за Мани Васкес?
— Точно за него — потвърди Уокър.
— Ти да не се бъзикаш с нас? — попита Андрюс недоверчиво.
— Не може да бъде! — заяви спокойно Хариган.
— Кой? Кой е този? — завъртя се на стола си Талкът.
— Не може да бъде! — поклати глава Моран.