Выбрать главу

Наоми каза:

— Знам къде Линда е трябвало да бъде миналата седмица.

Всички я погледнаха с изненада.

— Знаете ли кой е доктор Симон Беренщайн? — попита тя.

— Разбира се — отговори Вейл. — Той обслужва поземлената аристокрация. Прекарва повече време във светски клюки, отколкото в офиса си.

— Негов е телефонният номер от дневника на епископа, този, който ти ми даде преди няколко седмици. Клиниката „Беренщайн“ в Уотървю Тауьрс.

— Линда е имала определен час при Беренщайн? — обади се Гудмън.

— Уговорена от самия епископ. Отидох дотам и си поговорих с доктор Си. Всъщност тя е имала две уговорени срещи. Едната, седмица, преди да бъде убит Рашмън, което ти си пропуснал в дневника, Марти, и другата, миналата седмица. Истинското й име е Линда Джилърман. Записано е Екрън, Охайо — нейният роден град. И тя е с една година по-млада, отколкото си мислехме.

— Искаш да кажеш, че е започнала с момчетата от олтара когато е била на тринайсет? — каза Гудмън.

— Точно така. Също така, на деветнайсети февруари, когато е била първата й среща с Беренщайн, тя е била вече бременна от седем седмици.

— Шегуваш се — каза Вейл. А съдията просто поклати глава.

— Трябвало е да направи аборт миналата седмица, но не се е явила. Беренщайн твърди, че не я е виждал и чувал след първата среща.

— Мислех, че епископът има радикална позиция но въпроса за аборта — каза Гудмън.

— Според картона на Линда, епископът твърди, че момичето е било изнасилено в Дома на Спасението. — Пише, че те „вътрешно“ са уредили проблема и искат да държат в тайна цялата работа „заради доброто на Линда“.

— Разбира се. Чудя се кой наистина е бащата? — каза Вейл.

— Вероятно и тя не знае — каза Наоми. — Може да бъде всеки от момчетата от олтара.

— Или епископът — каза Вейл. — Окей, Томи, знаеш упражнението.

— Да. Надявам се да няма прекалено много Джилърмановци в телефонния справочник на Екрън — завайка се той.

22.

— Хей, Цвик, обади се на девета. Това е междуградско повикване.

Детективът Ерик Цвик беше готов да си тръгне от работа. Той трябваше да мине на срещата на Малката лига на път за вкъщи, а после да сготви за вечеря, бе негов ред. Жена му беше освободена от това неприятно задължение две вечери в седмицата, покрай ангажимента си в женското движение и абонамента за списание „Мисис“. Той вече закъсняваше.

— По дяволите — каза Цвик и вдигна телефона. — Хора за издирване, Цвик — каза той.

Том Гудмън, който се обаждаше от бюрото на Наоми, се представи и обясни, че е следовател, работещ за един адвокат, свързан с убийството на Рашмън.

— Четох за това — каза детективът. — Някакво момче нарязало един католически кардинал.

— Епископ.

— Доста се пише в пресата за това.

— Да. Голямо дело. Причината да ти позвъня е, че търсим едно момиче, което може да бъде вещ свидетел по делото. Тя е само петнайсетгодишна. Информацията ми е, че е от Екрън, вероятно е напуснала преди две години. Просто имам предчувствие — мислех, че Службата за издирване може да я има регистрирана.

— Името й Линда Джилърман ли е?

— Ти четеш мисли, детективе.

— Не. Преди две години? Тринайсетгодишна? Момичето изобщо не е открито? Досаждаше ми две години, чудех се дали е мъртва и кой я е убил. По дяволите, родителите й ни влудяваха почти година. Ти не искаш да кажеш, че е жива, нали?

— Била е допреди две седмици.

— Боже Господи! Човече, аз отдавна се отказах от този случай. Тя си е тръгнала от къщи на тринайсетия си рожден ден и сякаш земята я е погълнала. Никаква следа от нея.

— Е, тя е живяла тук, на едно място, наречено Дома на Спасението, почти през цялото това време.

— Изобщо не се е обаждала вкъщи. Никакво писмо. Нищо цели две години.

— Не си чувал за нея през последния месец?

— По дяволите, не. И съм сигурен, че ако родителите й бяха чули нещо, щяха да ми се обадят.

— Можеш ли да ми дадеш телефонния им номер? — попита Гудмън.

— Защо не?

Десет минути по-късно Гудмън се върна в офиса на Вейл.

— Мисля, че Линда е изпързаляла Аарон — каза той. — Никога не е мислела да се връща вкъщи. Говорих с нейните родители и с детектива от Службата за издирване на хора в Екрън. Те всички мислеха, че е мъртва. Не се е мяркала от две години.

— Чудя се дали Аарон знае, че е бременна?

— Има само един човек, който може да разбере.

— Ще се обадя на Моли утре сутринта — каза Вейл. — И така, накъде ще тръгнем сега? Не се е появила в клиниката. Къде, по дяволите, е тя?

— Марти?

— Да?

— Ти не мислиш, че тя е тази, която е сложила салфетката под чистачката ми, нали?