Той седна на ръба на масата, събрал ръцете си във чата на пирамида пред устните си, и се загледа в камината. После изведнъж стана и започна да обикаля стаята.
— Когато бях дете, най-добрият ми приятел беше Бени Макглафлин — каза той на глас, обръщайки се към камината, сякаш беше мястото на съдебните заседатели. — Той имаше трима братя и две сестри и те винаги си имаха неприятности. И когато един от тях направеше нещо лошо, майка им ги биеше всичките. „По този начин съм сигурна, че съм набила когото трябва“ обичаше да казва тя. Беше резултатно, но не беше справедливо. Правосъдието е справедливо. Правосъдието е честно, безпристрастно и непредубедено. Правосъдието е самата истина. Ето защо сме тук днес, дами и господа. Да търсим истината.
Той спря и поклати глава.
— Глупости!
— Звучи ми доста добре — каза Моли от прага на офиса. Тя беше стояла в сянка и го беше наблюдавала, слушайки как той развива делото. Вейл се стресна. Изваден от унеса си, той отначало изглеждаше раздразнен.
— Хей — каза той усмихнат, — как е главата ти?
— Най-лошият махмурлук, който съм имала. — Тя седна на претрупания диван. — И коленете ми сякаш са от гума. Но мисля, че ще оживея.
Моли се беше сгушила в дълга сатенена хавлия. Косата и беше пусната и падаше по раменете й. Той беше изумен колко уязвима, колко млада, колко естествено красива беше тя. Лишена от професионалната окраска, тя седеше като ранена птица и около нея се излъчваше нежност, която не беше показвала преди. Той изведнъж усети, че иска да я защитава. Тя изглеждаше различен човек от твърдия професионалист, който бе стоял лице в лице с този тъмен убиец в малката стая — един убиец, който я беше заплашвал — и тя го беше победила в собствената му игра. Вейл приближи, положи едно одеяло върху коленете й и разгледа главата й.
— Пораснала ти е цицина — каза той.
— Не ме карай да се смея — изстена тя.
— Искаш ли чаша кафе?
— Всъщност умирам от глад.
— Би трябвало — каза той. — Беше изключила двайсет и четири часа. Какво ще кажеш за яйца и бекон. Правя отлични яйца на очи.
— Ти можеш да готвиш?
— Предполагам, ако това може да се нарече готвене — каза той, тръгвайки за кухнята.
— Какво мислиш за касетката? — попита тя.
Той спря на вратата на кухнята и погледна към нея.
— Никога не съм виждал подобно нещо — каза той.
— Не мисля, че много хора са го виждали, освен ако не са в бизнеса.
— Чувал съм за това, разбира се, виждал съм го на някои филми, но никога не съм мислил много върху това. По този начин става, а? Той просто се променя, пук, просто така, почти по средата на изречението?
Тя кимна.
— Всъщност виждала съм случаи, в които индивидуалностите се сменят по средата на изречението.
— Вярваш ли му?
— Това е труден въпрос на базата на едночасово интервю. Нека просто кажем, че не мога да го омаловажавам.
— Той може да се преструва, нали?
Тя кимна.
— Имала съм работа поне с трийсет случая на дисоциативно поведение през последните шест години. Ако това не е истински случай на дисоциативно многоличностно разстройство, ще го разкрия.
Той пусна яйцата в малките отделения на тигана, наполовина пълен с вряща вода и преобърна бекона с една шпатула.
— Колко време ще продължи?
— Не мога да ти кажа. Може да отнеме седмици и месеци. Зависи колко често се появява и дали мога да го подложа на анализ. Ще направим тестове…
— Ти ще направиш тестовете — тихо каза Вейл. — Не искам щатските хора да разберат за това все още.
— Добре.
— Това е специфична болест, нали?
— Да. Тя е обяснена доста ясно в ДСНЗ. В моята професия това не е по-различно от дребна шарка или сърдечна болест за лекарите.
— За теб, може би. И за другите доктори, но това може да не мине пред съдебните заседатели, чиито среден тест за интелигентност е вероятно сто и десет, сто и петнайсет. — Той намаза филийки с масло и сложи бекона и яйцата в чинии. Запали две свещи и ги сложи на масата за хранене.
— Закуската е сервирана, мадам — каза Вейл и й предложи ръката си, докато тя тръгваше, клатушкайки се към масата.
— Ако този Рой е истински, може ли той да се появява и да се крие, когато си поиска?
— Вероятно.
— Можеш ли да го накараш да се появи, когато ти поискаш?
Тя поклати глава.
— Не на този етап. Ако е действителен, все още не знам какво го кара да се появява. Ще отнеме време.
— Което не ни достига…
— Знам — каза тя. — Но аз трябва да се справя със ситуацията много внимателно. Аарон е или много чувствителен младеж със сменящи се индивидуалности, или психопатичен симулант. Ако е с раздвоена психика, шокът може да има ужасни последици, когато го разбере. Може да загубим Аарон и Рой може да стане господстващата личност, а той очевидно е крайно избухлив, аморален психопат.