Той беше надул музиката. Ода на радостта. Можех да си представя как стои в стаята и дирижира този негов духов оркестър. Ако беше станал диригент, може би никога нямаше да се срещнем.
Епископът беше запалил свещите — да изчистят въздуха, както казваше той — един вид кадене на тамян. Пръстенът му лежеше на масата до леглото. Той винаги си сваляше пръстена, преди да си вземе душ. Оставяше си часовника на ръката, предполагам, че е водоустойчив, но си сваляше пръстена. Ако можеш намери смисъл в това. Така че той стоеше там, мръсният светец на града. Негова разсъблечена святост, дирижирайки този измислен оркестър от ангели.
Музиката отиваше към кулминация. Аз си помислих, сега е твой ред. Така че отидох там, взех пръстена и си го сложих. Негово превъзходителство не виждаше нищо. Ръцете му се развяваха, очите му бяха затворени, не забелязваше нищо. Просто отидох зад него, потупах го по рамото с ножа и той се обърна. Помислих си, че очите му ще изскочат от орбитите, като видя ножа. Той схвана посланието наистина бързо. Аз вдигнах ръката с пръстена и я посочих с ножа, и той започна да се усмихва. Така че аз насочих ножа към килима и това изтри усмивката от лицето му.
Той падна на колене, а аз завъртях пръстена под носа му. Епископът бавно се наведе напред да целуне пръстена. Аз си отдръпнах ръката и замахнах с ножа с две ръце. И когато той погледна нагоре, прас, във врата му. Извиках: «Прости ми, отче!», но му се изсмях в очите, когато го казах. Той мръдна и аз не улучих врата, ножът се заби в рамото му и почти го отсече цялото.
Епископът изрева и вдигна ръцете си. Не знам дори как си повдигна онази ръка, но го направи. Започнах да го сека и продължих да го удрям по дланите и ръцете. После му разрязах врата, отдръпнах се и забих ножа отдолу нагоре право в гърдите му. Беше идеален удар. Не се удари в ребрата, просто влезе до дръжката и той издъхна «ох», просто така, падна право назад и ножът се изплъзна от ръката ми. Трябваше да сложа крак върху гърдите му, за да го извадя. После направих този голям разрез на шията му.
Не можех да спра. Беше като механичната игра с топчета, когато топчето започва свободно да се движи между препятствията. Кръв шуртеше навсякъде. Знам всяко разрязване, което направих, те всички бяха идеални. Трийсет и шест рани от намушкване, дванайсет по-язвания, седемнайсет разреза и една красива ампутация. Преброих всяко едно.
Когато падна, той събори една маса и една лампа. Кръвта беше опръскала транспарантите му. Тогава издаде този ужасен рев. Така че разбрах, че трябва да изчезваме. Сани опита вратата към килера, но беше заключена. Тръгнахме обратно към кухнята.“
Моли трябваше да преглъща с усилие няколко пъти по време на описанието, подробностите й напомняха за снимките в офиса на Вейл. Нейното отвращение се превърна в страх, когато той свърши. Рой стоеше на няколко фута от нея и гледаше през иолупритворени, безумни очи.
— Казах му: „Отърви се от ножа“ — продължи Рой с обезумели от спомена очи. — Чува ли ме той? По дяволите, не, той никога не ме чува. Аз го чувам много добре, но Сани, ох, не. Сякаш аз не съществувам.
— Как се чувстваше, Рой? Докато правеше това?
— Обикновено ми е приятно… обичам да убивам, ако това питаш. Но не и този път.
— Защо не? Защо не ти беше приятно този път?
Устните му отново се отдръпнаха назад.
— Защото ни хванаха. Този тъпанар побягва през вратата с ножа в ръка и не взе видеокасетката. Аз си свършвам моята работа, а той кралски проваля всичко, както обикновено. Виждаш ли, ти си мислиш, че той е едно сладко момченце, но това са глупости, докторе. Знаеш ли единствената разлика между него и мен?
Моли поклати глава.
— Той го иска… а аз го правя.
После за секунда изражението му се промени, раменете му увиснаха. Рой си беше отишъл.
В ума й пробягаха въпроси, но един от тях засенчи другите: „Какво се беше случило с Питър и Били?“
Време беше да доведе Вейл в Дейзиленд.
26.
Том Гудмън разкри тайната на „B32. 156“.
Тя беше точно там, пред лицето на Вейл през цялото време. Беше минала една седмица след катастрофата на Моли. Моли се беше обадила по телефона на Вейл предишната вечер и той беше анулирал всичките си срещи и се готвеше да замине за Дейзиленд. Вейл беше показал касетката с Рой на Наоми, съдията и Том Гудмън.