— Бога ми, не знам. Имах много. Казах ти този от Емерсън. Томас Джеферсън едва ли има и една написа на дума, която да не заслужава да се запомни.
— Какво ще кажеш за Натаниел Хоторн?
— Да, мадам, един от моите любимци.
— Някакви любими цитати от него?
— Не, за които мога веднага да си спомня.
— Нека опитаме един и да видим дали можеш да го довършиш. Искаш ли да опитаме?
— Ако ти искаш.
— „Никой човек не може за значителен период от време да…“ Можеш ли да довършиш това, Рой?
Минаха няколко секунди, после изведнъж Аарон седна и премести краката си на пода. Този, който се обърна с лице към тях, беше Рой — очите му бяха предизвикателни, а устните му опънати в подигравателна усмивка.
— Ти ли си този умник, докторе — каза той с дрезгав шепот. — Или може би това е този твой приятел. Може би той го е проумял.
— Това е Мартин Вейл, Рой — каза Моли, без да обръща внимание на сарказма.
— Знам кой, по дяволите, е той. Мислиш, че съм спал последните няколко дни?
— Той ще те защитава теб и Аарон.
— Глупости. Той няма да ме защити мен. — Рой дишаше леко. — Той ще хвърли цялата вина върху мен, ето защо е всичко това.
— Не е вярно. Ти казваш, че двамата с Аарон сте планирали всичко заедно.
— Това беше негова идея — каза той със заплашителния си глас. — Той си мисли: „Бих искал да убия това копеле.“ И бам! Старият Рой идва да го отърве.
— Значи по този начин действа механизмът?
— Как, по дяволите, мислиш, че действа?
— Не бях сигурна.
Тонът му стана по-злъчен от обикновеното.
— Казах ти последния път, него го бият, мене ме боли. Аз го карам да спи с мацка, той се празни. Той се ядосва, аз върша мръсната работа. Това се нарича гадната страна на нещата.
— Какво искаш от цялата история, Рой? — попита Вейл.
— Е! — Той погледна похотливо. — Не искаме да ни изпържат, нали, мистър Вейл?
— Точно така — каза Мартин. — И може би ако ти помогнеш, няма да ви изпържат.
— Какво трябва да направя?
— Искам да се появиш и да дадеш показания на процеса.
— Ох — каза той тихо. — И ти искаш да се изповядам, така ли?
— Просто искам да докажа на съдебните заседатели, че сте двама. И на двама ви е необходима помощ.
— Не ми е необходима някаква проклета помощ — рязко каза Рой. — Това, което искаш да кажеш, е, че ще ми метнеш халката и ще се отървеш от мен. Знам този трик. Чели сме за всичко това.
— Всичко какво?
— Шоково лечение, наркотици, ледени бани — каза той, като стана и отиде в сенчестия ъгъл на стаята. — По дяволите, знам за това. Вие ще се отървете от мен и той елегантно ще си излезе през вратата свободен като птичка, както винаги го е правел, по дяволите. Е, това няма да стане.
— Може би си прав — каза Моли. — Може би така ще уредим нещата, че да споделите и болката, и радостта.
— Това са глупости.
— Не, ако ти ни помогнеш — каза Вейл.
Рой потри ръце.
— Вие наистина си мислите, че съм глупав.
— Разбира се, че не — каза Моли.
Той завъртя очи и коленичи долу в индианска стойка.
— Глупости. Глупости! Виж, аз съм този, който знае номерата, аз съм хитрият. Ти май забрави това, докторе.
— Не, не съм го забравила. Ти също си и този, който изпраща послания.
Очите му се присвиха отново. Той наклони главата си на една страна и я загледа полуухилен.
— Послания?
— От „Аленият знак“. Това те накара да се появиш, нали?
Той й се усмихна насмешливо.
— „Никой човек не може за значителен период от време да има едно лице за себе си и да показва друго лице пред тълпата, без накрая да бъде озадачен кое от двете е истинското.“ Кой от вас го проумя?
— Всъщност това беше Том Гудмън — каза Моли.
— Този, който ви каза всичките тези глупости за Ребека?
— Той не ни е разказвал глупости, Рой — обади се Вейл. — Тя му е казала. Мисля, че тя може би е решила, че тази информация може да помогне на теб и Аарон.
Рой стана и тръгна бавно към леглото, където постоя няколко секунди, като хапеше горната си устна, после изведнъж изсъска като змия и като държеше един до Друг юмруците си, ги завъртя в срещуположната посока, сякаш откъсваше главата на някое пиле.
— Убий пилето и остави кокалите — загадъчно каза той със тихия си съскащ глас.
— Какво означава това? — попита Моли.
— Ти си умна, отгатни!
— Мисля, че ти искаш светът да узнае какъв демон е бил епископът, затова си избрал този цитат и затова си го кастрирал. Ти си искал да привлечеш вниманието към сериозността на неговото престъпление и си знаел, че Аарон няма да го направи.
— Аарон никога няма да го каже — каза Рой. — Знаеш ли защо? Понеже той по-скоро ще се пържи в ада, отколкото да признае това. Също като другите двама.