— Искаш да кажеш Били и Питър? — попита Моли предпазливо.
— За кого друг, по дяволите, мислиш, че говоря — за Мери и Сам? Глупости, във всеки случай това беше съвсем различно. — Той изведнъж посочи към тях. — Вие си мислите, че Аарон е разбрал за това? Никога! Малкото копеле все още не знае къде е бил този ден. Но той ме накара да убия собствения му брат и приятелката му.
Моли се опитваше да мисли един ход преди Рой, опитваше се предварително да се досети. „Мери и Сам, Били и Питър. Боже Господи, чудеше се тя, колко души е убил?“
— Не, сигурна съм, че това е бил твой замисъл, да направиш така, че да изглежда като нещастен случай? — каза тя.
— Дяволски сигурно. Прочетох за това във вестника. — Той се облегна назад върху леглото, подпирайки се на лактите си. — Беше в статията за това, че ако затънеш в снега, не трябва да оставяш прозорците си затворени, иначе ще умреш от въглероден окис. Когато Сани ми го прочете, разбрах какво иска. Те обикновено отиваха на билото Секет и се чукаха до смърт. После Сам се хвалеше на Сани, като знаеше какви бяха чувствата на Сани към Мери. По дяволите, нищо чудно, че Сани започна да мисли за това.
— Не се ли страхуваше, че ще ви хванат?
— Хайде! — Той остави главата си да падне назад и затвори очи. Започна да диша по-тежко. Усмивката му стана похотлива. — Когато започнат да го правят, можеш да хвърлиш вода върху тях като върху заклещени кучета и те няма да забележат. Тя беше яка, тази Мери, и обичаше чукането. Ние ходихме там веднъж-два пъти, скрихме се в гората и наблюдавахме всичко. Не се виждаше кой знае колко, прозорците бяха заскрежени, но Сам винаги оставяше прозореца леко отворен и аз ги чувах там вътре, неговото грухтене, а тя квичеше — проклети прасета. Ти щеше да се гордееш с мен, докторе, не пропуснах нищо. Излязох точно след вечеря. Промъкнах се надолу и взех една връзка пешкири от операционната стая на доктора и един бидон с бензин, който Хирам Мелвин държеше в трактора си. Знаех, че тази вечер щяха да го правят. Отне ни поне един час да отидем дотам. Почвата беше добра, твърда, така че не се тревожех, че шерифът може да намери отпечатъци от обувките ми наоколо. След известно време те пристигнаха. Все още не беше спрял както трябва и се намериха на задната седалка.
Той млъкна, отвори си очите, сякаш се опитваше да ги фокусира в нещо извън стаята. Говореше по-бавно, произнасяйки с наслада всяка дума.
— Десет минути. Десет минути и сякаш във вътрешността на колата се беше образувала мъгла. Аз се промъкнах до колата и погледнах през прозореца. Те вече се бяха разгорещили. Той й беше вдигнал пуловера и аз можах да видя тези нейни големи цици. Ръцете му бяха дълбоко под полата й и тя се гърчеше и пъшкаше… и бомба да беше избухнала, нямаше да я чуят.
Той стана и започна да имитира действието. Докато разказваше, очите му бяха вцепенени.
— Аз пъхнах пешкирите съвсем плътно в процепа на прозореца и зачаках. След малко го чух как грухти като свиня. Те дишаха наистина тежко. — Рой спря и се засмя. — Изразходваха кислорода. Тя започна да скимти, после да вика. — Рой замълча. — Голямо представление. Измина половин час. Спряха да говорят. Накрая надникнах. Тя беше върху него и двамата бяха дълбоко заспали, голи, както са се родили. Отворих вратата много лесно, пешкирите паднаха направо в ръката ми. Затворих прозореца, изгасих радиото да не изтощи батерията… — Той завъртя ръката си и изви въображаемата дръжка. После затвори въображаемата врата с две ръце. — Затворих вратата, отидохме там и седнахме на един пън, като гледахме колата и слушахме как моторът бръмчи. Шевролет седемдесет и първа година, това копеле Сам го поправяше непрекъснато. Накрая ми стана студено, така че сложих още няколко галона бензин в резервоара от бидона, просто за да съм сигурен, че няма да угасне и се върнахме в долината. Отървахме се от кърпите и бидона и си отидохме вкъщи. Бяхме в леглото, когато той отново се появи. Не знаеше нищо, докато шерифът не се появи сутринта. — Рой остана неподвижен, гледайки към някаква точка в безкрайността. — Беше много хубаво.
Той рязко излезе от състоянието си подобно на транс и шепотът му внезапно се стегна от гняв.
— Само дето те измислиха тази глупава история, така че никой не разбра какво точно се е случило.
— И това те подлуди, нали? — каза Моли със съчувствие.
— Всички трябваше да узнаят.
— Така че ти реши да си сигурен, че това никога няма да се повтори, нали? — каза Моли.
— Точно така.
— Били и Питър щяха ли да кажат какво става при епископа? — попита тя.
— Били и Питър! Глупости. — Тонът му стана подигравателен. — Те щяха да продължават да го правят, докато той си намереше нови момчета за олтара, което скоро щеше да стане, понеже те всъщност бяха прекалено стари. Вече си беше набелязал ново момиче. Те щяха да мълчат. Или още по-лошо, този наркоман Алекс. Робин, момчето чудо, глупости, малкият педераст щеше да е следващият, ако Сани не беше забъркал тази ужасна каша.