— И Аарон пак иска да говори за това и това беше причината да се появиш за първи път, нали?
— Той щеше да те зареже завинаги, докторе. Също както с Ребека. Никога няма да си признае това.
— Защо не? — попита Вейл.
— Защото му харесваше. Знаеше, че е лошо, но му харесваше. Добро или лошо, на него дяволски му харесваше.
— Ти появявал ли си се, когато е правел любов с Ребека?
— Нямах такъв късмет. Това му замайваше главата, но той се справяше сам. Затова няма да проговори. — Той неочаквано смени темата. — Старият Клерънс Дероу2 тук винаги ли ще ни тормози?
— Ще се чувстваш ли по-удобно, ако Мартин си отиде?
— По-удобно… глупости. На това легло? По дяволите, нямам нищо против да е тук. Във всеки случай той ще види касетката — нали, Клерънс?
— Не, докато не ми позволиш — каза Вейл. — Касетката е поверителна информация между теб и доктор Ерингтън.
— Тогава защо си гледал първата касетка?
— Трябваше да ми обясни за теб. Чувстваш ли се засегнат, че съм я гледал?
— Не-е. Каква е разликата, по дяволите? Имаш ли някакви въпроси, Клерънс?
— Наричай ме Мартин. Или Марти.
— Никакво чувство за хумор, а?
— Разбира се, че да. Разкажи ми една шега и ще се засмея.
Рой се изкикоти.
— Всичко е наред, Марти. Не се стягай.
— Имам един въпрос.
— Давай.
— Какво стана с Били и Питър?
Рой се засмя тържествено.
— Господи, ти направо прескачаш главното събитие, така ли?
— Предполагам, че ще ни кажеш, когато решиш.
— Не съм им направил нищо. Само ги оставих там. Никой няма да ги намери още седмица-две.
— Как така?
— Мястото е затворено. Винаги е затворено до късно през април. Дори надзирателят го няма. — Той се обърна върху леглото и ги погледна. — Знаете ли какво? Нали не си мислите, че съм го направил аз. На една миля след крайпътния ресторант, до езерото. Когато ги намерите, върнете се тук и ще си поговорим повече.
— Как сте отишли там? — бързо понита Вейл.
— Собственост на църквата. Оставиха ни да го ползваме през цялото време. Това е всичко. Лека нощ, лека нощ.
Той затвори очи и тялото му изведнъж клюмна. Момент по-късно очите му се раздвижиха и се отвориха. Той полежа за момент, гледайки в тавана и после каза:
— Да, мадам. Знам този цитат. Беше един от любимите ми. Той е от „Аленият знак“.
— Много добре, Аарон.
27.
Градчето Бърджис се намираше на четирийсет и пет мили северозападно от града, един старомоден курорт до езерото, който беше оживен през месеците от май до ноември, а после, през зимните месеци, се превръщаше в тихо, мързеливо селце. Четирите му хотела и три къщи за даване под наем бяха затворени от декември до ранния април, с изключение на някое случайно парти. Макар и уединен в границите на главния град, Бърджис обръщаше много малко внимание на окръжната политика, беше си създал свои собствени правила и разчиташе на трима градски съветници и един кмет-скъперник да поддържат автономията му. Това беше една чиста, незастроена община, чиято ексцентрична, неопределена архитектура допринасяше за чара й и чиито двайсет и пет хиляди жители бяха радикално независими, политически консервативни, клюкари по природа и се чувстваха уютно в горната средна класа благодарение на разрастващия се туризъм, който осигуряваше достатъчно сезонни приходи, за да поддържа през цялата година града в благополучие и доволство.
Политическото седалище на Бърджис беше „Ресторантът край езерото“ — едно погрешно наименование, след като езерото беше на половин миля на изток — в северния край на града. Ресторантът беше собственост на Хилъри Бреш, кмета. Извън сезона беше отворен от шест часа сутринта до десет часа вечерта, седем дни в седмицата. Градският съвет приемаше всяка сряда от десет часа в едно от задните сепарета — всички, които се интересуваха, можеха да отидат там.
Точно на една такава среща градът се съгласи фондацията „Рашмън“ да закупи стария хотел „Уингейт“ и да го превърне в лагер за жителите на Дома на Спасението. Имаше малко мърморене относно това, да позволят на „юноши престъпници и наркомани да скитат из общината“, но едно писмо на архиепископ Рашмън увери местните люде, че няма да имат проблеми и наистина не бяха имали. Така хотел „Уингейт“ се превърна в приюта „Уингейт“.