— Защо трябва да се интересувам от тях?
— Според дневника на епископа те са имали среща вечерта, когато е бил убит. Аарон е бил просто един от тях — Вейл вдигна рамене. — Ти не пропускаш такива неща, Абъл.
— Фамилията на Питър е Холоуей — каза Търнър. — Той е от Канзас сити.
— Добре свършена работа — каза Гудмън.
— Прегледахме вещите му от Дома на Спасението — допълни Стенър. — Намерихме един дневник на дъното на личното му шкафче. Неговите осиновители не биха могли да се грижат по-зле за него.
— Това е много лошо — каза Вейл.
— Не знаете нищо за едно момче на име Алекс, нали? — каза Търнър.
— Може и да знаем — отвърна Вейл.
— Не сме тук, за да си играем на въпроси! — обади се Стенър сковано.
— Алекс излетя от кафеза — каза Вейл. — Точно сега вероятно е някъде в Аляска като гмуркач за перли.
— А какво ще кажете за момичето?
— Момичето не участва в цирка. Всъщност не знае нищо за убийството на Рашмън.
— Откъде знаете?
— Дойде да ме види. Но нямам понятие къде може да е сега.
— Може да бъде вещ свидетел — каза Стенър строго.
— Какво трябваше да направя, да арестувам един свободен гражданин ли?
— Ти каза нещо за Джордан и Холоуей — вметна Търнър.
— Ще ви заведем при тях — каза Вейл. — Но искам да сме наясно, получили сме анонимна информация за тях.
— Видяхте ли ги?
Вейл кимна.
— Говорихте ли с тях?
— Не.
— Има ли някаква сделка тук? — попита Стенър и студените му очи се присвиха подозрително.
— Не, просто изпълняваме гражданските си задължения.
— Стига глупости — каза Търнър.
— Окей, Лу — тихо каза Стенър. После се обърна към Вейл. — Не искаш нищо срещу това, така ли да разбирам?
— Просто искам да се разбере, че получихме информация и проверихме, преди да ви повикаме. Не искам да бъда обвинен, че съм пратил някого за зелен хайвер.
— Окей, разбрано. Къде са те? — попита Стенър.
— Последвайте ни — каза Вейл и извади чек. — Не е далеч оттук.
Шерифът Лутер Бреш се оказа приятен и отзивчив човек. Четири инча по-висок от баща си, той беше като мечка, с черна брада, разчорлена коса и благи очи и носеше дебело кожено палто и панталони от рипсено кадифе. Единственият белег за служебното му положение беше значката, която носеше на върха на кафявата си филцова шапка и 45-милиметровият пистолет, привързан с ремък към бедрото му. Той нямаше възражения Стенър да поеме разследването и да извика съдебния следовател и съдебномедицински експерт.
— По дяволите, единствено насилие, което става тук, е когато хлапетата се сбият след футболен мач — каза той, като доброволно предложи двамата му подчинени от нощната смяна да обградят с жълти ленти мястото и после ги сложи на пост до стълбовете на входа. Кметът беше затворил крайпътния ресторант петнайсет минути по-рано и се въртеше наоколо като наблюдател, макар че той откри електрическото табло и пусна тока. Харви Уудсайд и д-р Бил Даниелсън пристигнаха към единайсет часа. Уудсайд педантично надзърташе навсякъде, опитните му очи изследваха всеки къс мръсотия и прах. Вейл и Гудмън стояха настрани и наблюдаваха Уудсайд от ъгъла на стаята. Към полунощ Даниелсън беше привършил повърхностния оглед на жертвите и беше готов да изпрати двата трупа в окръжната морга.
— Каква каша — каза той, като се изправи на крака.
— Колко дълго мислиш, че са били тук? — попита Стенър.
Даниелсън бавно поклати глава.
— Това място е по-студено от хладилник, след като този прозорец е бил отворен. Забавило е разлагането. Диви животни са се хранили с тях. По дяволите, може да бъдат две седмици или два месеца. Може би след като ги вземем в града, ще определим по-точно, но сега не се ловя на бас кога се е случило това.
— Мислиш ли, че е имало повече от един извършител? — обърна се Стенър към Уудсайд.
— Е, не съм сигурен, но бих казал не. Виж тук… — той посочи към петната от кръв и черните следи по пода. — Моето предположение е, че високият е бил убит пръв, вероятно точно там, където е паднал. По-малкият е бил нападнат там, влачен е около десет фута и поста вен до другия.
— Високият е Джордан, а малкото момче е Холоуей — предложи помощта си Търнър.
— Които и да са, ще ви кажа, че това е направено от същия престъпник, който е убил епископа или някой дяволски добър имитатор. Същите рани, интимните части са отрязани и напъхани в устата, цифрите по задната част на главите им. Също така съм дяволски сигурен, че са били облечени, когато са били нападнати. Определено има власинки по гръдните рани и на двамата.
Уудсайд отиде до отворения прозорец и го разгледа внимателно, преди да се присъедини към групата.