— Фондацията „Гудхайм“!
— Какво, по дяволите, представлява фондацията „Гудхайм“?
— Това е едно от двайсет и двете различни благотворителни дела. Управлява комитети и притежава компании във фондацията „Рашмън“ — каза тя. — Написала съм го така, че да следите по графиките. — Наоми прокара пръст по четириъгълниците на матрицата, докато обясняваше. Вейл и Гудмън следяха дирите жадно. — Това е като пирамида. На върха е фондацията „Гудхайм“. Тя е касиерът за всички благотворителни дела. Това, което тези благотворителни заведения изразходват, отива при „Гудхайм“ и се заплаща. Три строителни компании извършват цялата поддръжка от изграждането на нови сгради до боядисването. Две автомобилни компании поддържат превозните средства. Тези две упълномощени фирми правят цялото счетоводство. Клиниката „Бернщайн“ е официалната им „болница“… общо двайсет компании, и те дават сметките си директно на „Гудхайм“. Никой в благотворителните дела дори не ги одобрява. Защо? Погледнете тук. Всичките директори на благотворителните дела са членове на управителния съвет на „Гудхайм“. Получават сметка за двайсет хиляди долара за ремонт на Дома на Спасението и им изпращат чек. Сега погледнете това. Всяка от тези компании е направила максимум дарение по закон за определени политически кандидати.
— Дотук законно — каза Вейл. — Границата е 25 000 долара за кандидат.
— Само че използват тези дванайсет компании — каза Наоми, — което прави дванайсет пъти над позволените дарения за всеки от тези осем кандидати. Това е почти десет процента от годишните им приходи — над пет милиона долара в незаконни дарения за кампанията.
— Та това е повече от няколко углавни престъпления — каза Гудмън.
— И във всеки един от случаите — продължи тя — през трите или четирите месеца, предшестващи даренията, тези компании са представили големи сметки на „Гудхайм“. Вижте, Беренщайн прави разходи по три-четири хиляди на месец. После изведнъж те скачат на двайсет и две хиляди, осемнайсет хиляди — и тук веднъж трийсет хиляди.
— Значи те отчитат доходи и приписват дарения от данъка върху доходите си — каза Вейл.
— Има още — каза Наоми. — Четирима от получателите са също членове на съвета на управителния съвет, които одобряват помощите… включително областният прокурор, Джек Янси, и познай кой? — Тя посочи към името. — Твоят и моят приятел, съдията Хари Шоут.
Вейл тихо подсвирна през зъби.
— Ако това се узнае, чао на Върховния съд за Хари.
— Хитро — каза Том. — Един огромен, незаконен подкупен фонд и никой не може да проговори, защото всички са виновни. И повечето от големите клечки в града са членове на управителния съвет. А това кара доста хора да мълчат — каза Гудмън.
— Вероятно само тези четирима от подкупния комитет знаят за това — каза Вейл. — Политиците си мислят, че даренията идват от компаниите.
— Но ръководителите на компаниите трябва да знаят за даренията — вметна Наоми.
— Какво ги засяга? — каза Вейл. — Това е приемливо предложение за тях и те са в разплащателната ведомост на фондацията. Ако ги попиташ, те ще ти кажат, че в днешно време така става в бизнеса.
— Освен това — подигравателно каза Наоми, — след като епископът стои зад всичко това, как може то да е лошо?
— Как избират кандидатите си? — попита Гудмън.
— Ето виж — обясни Наоми. — Това са изрезки от техните кампании. Всичките са против аборта, за цензура, за смъртно наказание, против благополучието… дясно ориентирани хардлайнери.
— Всичките любими неща на епископа — каза Гудмън.
— Те се придържат към изикванията и имат парите — каза Вейл. — Епископът е бил много работна пчеличка. — Той разгледа изрезките. — Значи ето от какво го беше страх Шонеси и за какво намекваше на обяда онзи ден.
Гудмън се засмя.
— Господи, ако според него това е проблем, какво ще направи, ако разбере за момчетата от олтара?
— Ще получи сърдечен удар — каза Наоми.
— Но как можем да използваме това на процеса? — попита Гудмън.
— Ох — изпъшка Вейл, все още загледан в изрезките, — нещо може да изскочи. Наоми, мила, ти си цяло съкровище.
Тя светна.
— Похвала от Цезар.
Таванският апартамент на Джейн Венъбъл, построен на различни нива, с изглед към езерото, веднъж беше представен в „Архитектурен Дайджест“. Единствено дете, тя беше продала фамилната къща на Лейкшор Драйв, когато майка й почина; баща й се беше поминал една година, след като тя завърши правното си образование. Джейн беше накарала архитекта си да изгради просторния апартамент с фамилни антики и картини — един уникален дом в късния стил на 19 век — високо в облаците, на върха на най-модерната сграда в Мидуест.