— Работила съм с доста хора, които имат раздвоена психика — каза тя. — Това не е рядкост.
Тя почти усещаше неговата тревога.
— Да предположим, че ти кажа, че имаш още една индивидуалност, тази, която се появява, когато ти се губи време. Как ще се почувстваш?
Той не отговори.
— Например да предположим, че имаш друга индивидуалност, наречена Рой.
— Рой? Кой Рой? — понита той с тревога.
Не използва фамилно име.
— И ти казваш, че този Рой съм аз? — поде Аарон предпазливо.
— И така може да се каже. Той е като твоето друго его. Знаеш какво искам да кажа.
— Като другата част от мен?
— Това е много добро описание. Виждаш ли, понякога, когато страдаме от силна болка и унижение, мозъкът създава друга самоличност — друг характер — да изстрада болката и унижението. Нещо като изпускателна клапа.
След дълга пауза Аарон каза:
— Лошата страна?
Тя се поколеба, преди да отговори. Разговорът напредваше прекалено бързо. Надяваше се да се доближи Д различната природа на Рой по-предпазливо, за да не притесни Аарон, че в душата му се таи един скрит Убиец.
— Не непременно — каза тя. — Помниш ли, когато преподобният Шекълс те е заплашвал?
— Да, мадам.
— Тогава губеше ли ти се време?
— Не си спомням.
— Кога за първи път си спомняш да ти се е губело време?
Той помисли дълго време. Накрая каза:
— Предполагам, че беше по времето, когато баща ми започна да ме бие с колана, че не искам да слизам в дупката.
— Губеше ли ти се време, когато слезе долу в дупката?
— Не, мадам — каза той, като наблегна на това. — Помня всяка секунда от това, всяка секунда…
— Рой казва, че за първи път се е появил, за да наругае преподобния Шекълс.
— Ти си говорила с него?
— Да.
— Може ли и аз да поговоря с него?
— Може би по-късно. Все още не.
Очите му се присвиха.
— Ти го имаш записан на видеокасетката, нали?
— Да. Но преди да минем към това, искам да съм сигурна, че разбираш какво точно се е случило с теб.
— Рой аз ли съм? — поиска да узнае той.
Тя започна да му обяснява за егото, потиснатите желания и суперегото, за да дефинира разстройството на Аарон, но той клатеше глава.
— Рой е убил епископ Рашмън, нали? Това искаш да ми кажеш. Аз наистина съм го направил.
— Не си го направил ти, Аарон, Рой го е направил. И с наша помощ след време ще те стабилизираме и ще се отървем от Рой.
Той седна, много изправен, и се загледа в стената, после раменете му увиснаха за момент и бавно се обърна към нея с пламнали очи. Внезапно стана, блъсна леглото в стената и се спусна към нея. Тя падна назад в ъгъла, когато дясната му ръка я сграбчи за шията, а силните пръсти се впиха във врата й.
— Ти, курво такава — изрева Рой, очите му бяха пожълтели от гняв. — Знаех си! Ти ме излъга. Ти се опитваш да ме убиеш…
— Не, не! — Тя се молеше, гласът й едва се чуваше — пръстите му прекъсваха дъха й. — Моля те… чуй…
— Вече чух. Ти си като всички тях, казваш каквото ти падне само за да получиш това, което искаш. По дяволите!
Тя хвана ръката му, но той й се изсмя. Изправи се назад, като я държеше на една ръка разстояние, за да демонстрира силата си.
— Рой… — Гласът й прозвуча като задавен хленч. — Не разбираш… ли… ние… ще ви направим… да се почувствате добре… и двамата.
— Вие ще се отървете от мен. Мислиш си, че съм глупак. Ти забравяш, мила, че чувам и другите разговори.
Тя започна да отмалява. Ръката му като желязно менгеме изстискваше живота от нея. Той започна да се смалява, смехът му стана глух и далечен, мускулите, вените и дихателната й тръба се вцепениха.
— Аарон? — изписка тя. — Помогни… ми… Аарон…
— Курва — изрева Рой и менгемето се стегна. Тя усещаше, че припада, стаята изчезна от погледа й, всички сетива и чувства я напуснаха.
Моли помръдна. Очите й трепнаха и бавно се отвориха. Тя гледаше в тавана на бялата стая. Шията й пулсираше от болка и тя се обърна на една страна. Закашля се, опитвайки се да си поеме дъх през контузеното гърло. Полежа неподвижно цяла минута, като възстановяваше бавно дишането си, докато стаята се фокусира отново. Накрая стана. Леглото си беше на мястото и Аарон лежеше на него. Тя сграбчи края на леглото, за да се подпре, и се плъзна върху него. Аарон лежеше на една страна с лице към стената.
— Аарон? — Нямаше отговор. Пипна рамото му. Той беше напрегнат и свит в положението на зародиш. Само дишането му, изглежда, беше нормално.
— Аарон? — извика му тя малко по-силно. Нямаше отговор. Тя седна на края на леглото и го разтърси. Нищо. Аарон Стемплър сякаш беше изпаднал в кататонично състояние. Той беше избягал в друг свят.