МОЛИ: По начина, по който се различават индивидите. Всеки един възприема по различен начин случките, свързани с него, или нея и околната среда. Един може да има много ниска представа за собственото си аз, докато друг се чувства много удобно със собственото си его.
ВЕЙЛ: За колко различни индивидуалности говорим?
МОЛИ: Няма модел. Понякога индивидът създава втора индивидуалност или трета… понякога дузини други индивидуалности… за да се справи с болката от тези дилеми. Понякога едната индивидуалност получава болката, друга се опитва да дешифрира смесените сигнали, а трета може да бъде сексуалният извършител.
ВЕЙЛ: И това е подсъзнателно… една неконтролирана реакция на разстройството?
МОЛИ: Да. Тези нови индивидуалности позволяват на притежателя да се държи нормално в обществото.
ВЕЙЛ: Тогава това не е уникално?
МОЛИ: Е, всеки случай е уникален, но болестта не е не-обикновена. След 1974 г. поне дванайсет изследователски екипа в света са докладвали за клинични или изследователски случаи с десет или повече многоличностно разстроени пациенти при всеки един от тях. Има сто и десет документирани случая, за които знаем през последните шест години.
ВЕЙЛ: Всичките тези индивидуалности само по начина на мислене ли се различават? Искам да кажа, те точно като стопанина си ли са?
МОЛИ: Точно обратното. Понякога една втора индивидуалност може да има различен пол, дори да бъде дете или старец. Виждала съм случай, в който другата индивидуалност говори с различен език от стопанина си, има талант — например рисува — което не може да се припише на притежателя. Всъщност отделните индивидуалности са много различни.
ВЕЙЛ: Има ли някакви специфични причини за тези разстройства?
МОЛИ: Около шейсет процента от психическите разстройства се дължат или на сексуална, или на религиозна дезориентация.
ВЕЙЛ: Под „дезориентация“ искате да кажете…?
МОЛИ: Смесени сигнали, смесена информация — обикновено от родителите или наставниците.
ВЕЙЛ: Проблемите на Аарон Стемплър сексуално или религиозно ориентирани са?
МОЛИ: И двете. Либидото — сексуалният импулс — той е толкова непреклонен като импулса към храната и водата. Но ти умираш без храна и вода, а без секс това, което се получава, е, че ставаш нефункционален. Сексът е станал моралното бойно поле за християнската етика и в същото време се e превърнал в главна причина за психични разстройства.
ВЕЙЛ: Значи това е общоприета психиатрична теория, че сексът и религията често са отговорни за психическите разстройства?
МОЛИ: Да. Либидото реагира на естествените сексуални стимули, но религиозните и морални ограничения ги потискат и мозъкът се разстройва. Така че се получава конфликт между суперегото и потиснатите импулси.
ВЕЙЛ: И това е ваше твърдение, че Аарон Стемплър има проблеми и с двете?
МОЛИ: Да.
ВЕЙЛ: Сега, докторе, бих искал да се върнем на изследването на докторите Бескът, Сиафо и Соломон. Вие казвате, че сте чели техния доклад, който включва информация за миналото на подсъдимия, когато е бил дете в Кентъки.
МОЛИ: Да.
ВЕЙЛ: Този доклад съответства ли на вашите открития?
МОЛИ: Не.
ВЕЙЛ: По какъв начин се различават?
МОЛИ: Има няколко факта, които не са включени във биографичните бележки за Аарон. Едно от нещата е, че те заявяват, че Аарон е имал първото си сексуално преживяване на шестнайсет години с едно момиче на име Мери Леферти. Ние знаем като факт, че сексуалната му активност е започнала две години по рано. На четиринайсет години той е бил прелъстен от една пълнолетна…
ГУДМЪН: Възразявам, Ваша светлост. Слух!
ВЕЙЛ: Ваша светлост, очевидно ние не можем да я призовем на свидетелската скамейка. Нейните показания ще й навредят.
ГУДМЪН: Да не би адвокатът да предлага да приемем думата му на доверие?
ВЕЙЛ: Аз предлагам да търсим истината, а това нещо, този случай в живота на Стемплър може и вероятно е имал изключителен ефект върху психическото му здраве.
СЪДИЯТА: Възражението се приема, мистър Вейл. Доведете свидетел или представете писмена клетвена декларация, или се откажете от това.
ВЕЙЛ: Искам изключение, по дяволите! СЪДИЯТА: Отбелязано. Нямате шанс с това, Марти, не поне без писмена клетвена декларация. Но, ако Моли свидетелства, че Аарон е описал събитието, тогава ще го приема.
ВЕЙЛ: Окей. Докъде стигнах?
НАОМИ: Ъ-ъ… когато е бил на четиринайсет години е бил съблазнен от пълнолетна.
ВЕЙЛ: Докторе, ние говорим за сексуална дезориентация. Има ли нещо в ранните му години, което може да допринесе за такова състояние?
МОЛИ: Да. Имало е един проповедник на име Шекълс, който му е казал, че дори мисълта за секс ще го прати в ада и че няма спасение. Така че за няколко години Аарон не само е потискал либидото си, но е избягвал да мисли за това. По-късно, когато е станал сексуално активен, той е трябвало да потисне цялата вина, която е чувствал. В същото време започнал да подлага на съмнение религиозната информация, която е получил от Шекълс. Тогава е започнал конфликтът между секса и религията. И преградата — стената — между потиснатите му желания и неговото его е започнала да се руши в този момент. По-късно е получил противоположно послание от епископ Рашмън, който не само му е обещал прошка, но и място в рая, когато умре.