ВЕЙЛ: Има ли някакви други смущаващи факти в ранните му години?
МОЛИ: Той е бил бит редовно от баща си. Според Аарон поне веднъж на месец. Бил подиграван от родителите си, че е наблягал толкова много на ученето. Баща му е искал да стане миньор, което ужасявало Аарон. Той го наричал „отиване в дупката“ и този страх сам по себе си се е превърнал в мека форма на психично разстройство — това е продължило много години. Всеки вид психична травма, като тази, може да доведе до това, егото да се превърне в бойно поле на войната между потиснатите желания и суперегото. През този период неговото подсъзнание се е разцепило и е създало Рой. Рой приемал болката от боя и унижението. Рой също така е трябвало да се справи със страха от мините, трябвало е всъщност да подстрекава сексуалните контакти вместо него, понеже Аарон е усещал вина.
ВЕЙЛ: Рой е алтернативната индивидуалност?
МОЛИ: Да.
ВЕЙЛ: И в резултат Рой е приемал всичките наказания и вини, свързани с тези събития.
МОЛИ: Да. Това е класически случай.
ВЕЙЛ: Ще бъде ли справедливо да кажем, че Аарон страда от синдрома на дисоциативно многоличностно разстройство и Рой е психотичният шизофреник?
МОЛИ: Да, това е моят анализ. Рой има всички класически симптоми на психопат. Той не чувства вина или разкаяние, не признава законите.
ВЕЙЛ: Значи Рой може да извърши убийство?
МОЛИ: Да, той е съвсем способен да извърши убийство. Той е сексуално агресивен, има склонност към убийство и е напълно дисоциативен.
ВЕЙЛ: Може ли Аарон да извърши убийство?
МОЛИ: Не. Той може да потисне всякакви подобни импулси. Проблемът е, че когато той ги потисне, Рой ги привежда в изпълнение.
ВЕЙЛ: Сега поговорихме накратко за пориоманията или състоянието на пориомания, което вие описахте като временна амнезия. Това ли става, когато Аарон се променя?
МОЛИ: Да, той изпада в състояние на пориомания — това е амнезия. На Аарон му се губи време, когато Рой се появява.
ВЕЙЛ: Възможно ли е всъщност Рой да е извършил убийството на епископ Рашмън и Аарон да е бил в състояние на пориомания и да не знае за това?
МОЛИ: Да.
ГУДМЪН: Ваша светлост, сериозно възразяваме на цялата тази процедура. Ние бяхме повече от великодушни да позволим на мистър Вейл да говори за психически болести, но сега имаме диагноза, която изобщо не се споделя от трима известни психиатри. Споменава ни се за този другар от детството на Стемплър със склонност към убийства. Получаваме твърдения, че една възрастна го е съблазнила, когато е бил четиринайсетгодишен, което не може да бъде потвърдено. Някакви неясни диагнози за майката на Стемплър, което не може да бъде доказано. Ако този Рой съществува, нека го видим. Нека поговорим с него. Инак предлагаме цялата тази тенденция на задаване на въпроси да бъде забранена.
ВЕЙЛ: Ваша светлост, не можем да ви предоставим Рой по заповед. Той се появява и изчезва. Обаче имаме няколко касетки с интервюта…
ГУДМЪН: Възразяваме, възразяваме! Ние поискахме копия от касетките и бяхме уведомени от адвоката, че те няма да бъдат използвани по време на процеса и затова бяхме лишени от откритието. Сега искаме свидетел. Нека предостави свидетел, така че да го подложим на кръстосан разпит или цялото това предположение за раздвоена психика е неприемливо.
ВЕЙЛ: Ваша светлост, не можем да предоставим този свидетел, когато пожелаем. Дори ако го призовете с призовка, не можем да го предоставим по желание. Затова касетката е най-доброто доказателство.
СЪДИЯТА: Добре, добре. Аз отхвърлям възражението на прокуратурата за предоставяне на психологични данни. За съда и за съдебните заседатели е важно да разберат естеството на разстройството, ако фактически има разстройство. Ключовият въпрос тук е, допустими ли са касетките? И в този случай съм съгласен със прокурора. Свидетелят е най-доброто доказателство. Ако не можете да го предоставите, това си е ваш проблем.
ВЕЙЛ: Пълни глупости!
СЪДИЯТА: Това е обида. Хиляда долара глоба и десет дни в затвора. (Смее се.)