— Офицер ли беше?
— Бях капитан.
— Доброволец?
— Призоваха ме, след като завърших правния университет. Бях традиционният дългокос протестиращ младеж, докато не дойдоха и не ме издърпаха настрани.
Тя се разсмя.
— Мога да си те представя като капитан много по-лесно, отколкото като хипи от шейсетте години.
— Е, бях и двете. Биха ме в Чикаго по време на събирането през шейсет и девета. По дяволите, дори бях в Уудсток.
— Бил си в Уудсток!
— Това изненадва ли те?
— Да, но предполагам, че не би трябвало.
— Бях на седемнайсет години това лято, имах сезонна работа в Ню Йорк. Бяхме шестима, четири момичета и две момчета. Просто в момента ни хрумна, набутахме се в един стар шевролет и тръгнахме по междущатската магистрала. Беше невероятно, трябваше да извървим пеша последните шест мили. Всички тези младежи вървяха бавно като на поклонение към пантеона. Това никога не се повтори.
— Някак си не те виждам в Уудсток — каза тя. — Има нещо… предполагам, че не разбирам как си приел всички тези неудобства.
— По дяволите, нямаше никакви неудобства, това беше като магия. Цели три дни нямаше нито един акт на насилие, дори бой с юмруци. Триста и петдесет хиляди души танцуваха голи, правеха любов, цапаха в калта, къпеха се в езерото и ядяха на муфта. И никой не се оплакваше.
— Всички са били полудели — каза тя със смях.
— Имах голям разговор с един щурец. Той имаше голям тенор, почти оперен. Седеше точно там на моя ръкав и си говорехме за Ричи Хевънс, който в този момент пееше „Свобода“. Аз лежах в тревата, навсякъде имаше хора. Галеха ме, милваха ме, тананикаха в ухото ми, насочваха ме в халюцинацията ми. Имаше го и това момиче, тя като че ли… се въртеше над мен — нямаше нищо върху себе си. Беше с дълга червена коса, която непрекъснато се вееше върху лицето ми. Когато слязох на земята, момичето си тръгна. Но помня усещането. Колко мека беше кожата й. Смеехме се, докато правехме любов. Това беше… един безкраен момент… тази красива червена коса… гъделичкаше лицето ми. — Той млъкна за момент, погледна към питието си, после обратно към Моли. — А ти? Вила ли си при хипитата?
— В Айова? Господи, не — каза тя. — Аз живеех в най-патриотичния град в САЩ. Сигурна съм, че протестирането беше смъртна обида. Пред всяка къща се вееше знамето и всички бяха войнствено настроени. Когато някое от момчетата заминаваше, Американският легион винаги го изпращаше с парад.
Тя бутна една кубче лед с показалеца си и то изскочи отново в кехлибарената течност.
— Брат ми Боби не се върна, той се прокрадна обратно. Сякаш беше объркан, — Моли си поигра още с ледчето, после добави: — Предполагам, че беше така, ние просто не знаехме как да се оправим с това. Баща ми казваше: „Остави го на мира, той сам ще се оправи.“ — Тя замълча. — И накрая той наистина се оправи.
Очите й започнаха да се замъгляват и Вейл стана и отиде до леглото при нея.
— Съжалявам — каза той и й стисна ръката. — Може би е по-добре отново да поговорим за процеса.
— Не, вече съм добре. Просто си спомних деня, в който той замина. Колко страхотен изглеждаше в униформата си като маршируваше сам пред оркестъра и всички го приветстваха. Когато мина покрай мен, ми намигна. — Тя млъкна и след момент каза: — Загубих девствеността си в нощта преда парада, просто така — бях на деветнайсет години.
— Дефлорирана от униформа — Вейл се изсмя.
— Не, дефлорирана от Уолтър Дженкинс, който сега има шкембе, много малко коса и притежава компанията за продажби на Форд. Господи, надявам се да е забравил тази нощ.
— Няма шанс — каза Вейл. — Вероятно никой не може да те забрави.
Тя го погледна, а той сложи ръката си около врата й и леко я приближи до себе си.
— Мисля, че е по-добре да те предупредя — каза тя. — Не съм била с мъж повече от година.
Той се придвижи по-близо.
— Либидото ти трябва да е опустошено — каза Вейл и намали разстоянието още повече.
— Моето либидо сигурно е в някой музей — каза тя шепнешком.
— Сигурен съм, че това става по желание. — Бяха само на инч разстояние. — Ти си хубава, интелигентна жена. Мисля, че мъжете се редят на опашка пред вратата ти.
— Не съм те виждала да се редиш на опашка — каза тя и прекара устните си по неговите. Устните й бяха меки и влажни. Той я притегли към себе си и я целуна.
— А твоето либидо как е? — прошепна тя.
— Развихрено.
Той беше изненадващо деликатен любовник. Караше я да се смее и да се чувства удобно. Той я възбуждаше, ръцете му нежно изследваха облеченото й тяло. Постепенно я раз-събличаше, а устните му продължаваха своето пътешествие. Говореше й тихо и я караше да се смее още повече. Разсъблечени, те лежаха с лице един към друг и тя го усещаше възбуден срещу себе си. Накрая придвижи единия си крак над неговия, като се отвори и го покани в себе си.