Зала Осма на съда беше най-горещото място в града. По-горещо от петия ред в центъра на хоров рефрен или първия ред на шоуто „Донахю“. Залата събираше двеста души и беше пълна един час преди представлението. Отвън чакаха поне още петдесет души. Тълпата беше наелектризирана: малки стари дами с плетивото си, домакини с издути пазарски чанти, типове от стоковата борса с техните куфарчета в скута си, за да хванат един-два часа от цирка, преди да докладват в стъклените си кантори, поне две богати вдовици, пристигнали с лимузини, и обикновените зяпачи в съда, които обикновено обикаляха от стая в стая да видят какво става.
Съдебният пристав на вратата, като оберкелнер в луксозен ресторант, държеше присъствения списък. Когато някой си тръгваше, друг влизаше.
Маргарет Буут, старшата на стенографската група, която имаше гласа на Кейси Стингъл и беше галено известна между обичайните посетители от пресата като лейди Макбет, надникна от офиса си и се оплака:
— Това е като битката при Армагедон. За последен път имахме такава тълпа, когато Джери Гайслер защитаваше кмета от морални обвинения. И това беше през ’52 г.
Зрителите в съдебната зала говореха разгорещено и бяха агресивни като римляни, които чакат християните да бъдат хвърлени на лъвовете. Моли, която беше на първия ред с Том и съдията, реши, че около две трети от тях бяха съпруги, които убиват деня си. В задната част на залата имаше четирима проповедници и две монахини. Боксът за пресата беше вече почти пълен, въпреки че много репортери все още бяха навън и следваха Стемплър в съда. Трима художници вече работеха, като скицираха тълпата в елегантна махагонова стая; Джек Конърмън седеше на предния ред, портативният му магнетофон лежеше на парапета, а бележникът беше на коленете му. Той надраска една бележка за себе си. „Коментар върху времената и юридическия карнавал — когато убийците стават знаменитости“ и друга: „Възможно ли е да се намерят дванайсет души в този град, които все още да нямат мнение?“
В девет без пет Стемплър и Вейл влязоха в съдебната зала през страничната врата. В залата за момент настъпи тишина, после шума от разговорите се възстанови почти веднага. Двамата се присъединиха към Наоми на масата на обвиняемия и след момент Венъбъл и Чарли Шекълфорд влязоха в залата. Венъбъл кимна почти рязко към Вейл, който се усмихна и й изпрати въздушна целувка.
Моли почти не беше виждала Вейл след нощта в Дейзиленд, въпреки че той й беше изпратил цветя вечерта преди тя и Аарон да се върнат в града. Моли не беше очаквала нищо повече. Знаеше, че три дни преди процеса Вейл се уединява зад вратите на офиса си, обикаля стаята, измисля аргументи — наостря защитата си до последния момент. Моли щеше да тръгне за Джастин след процеса. Рейл беше подклаждал и либидото, и егото й по най-добрия възможен начин и тя не очакваше нищо повече от това.
Точно в девет часа, като господар във владението си, влезе с черната си роба, която се вееше зад него.
— Всички да станат — каза съдебният пристав.
„И нека играта започне“, каза си Вейл.
— Можете да седнете — каза Шоут и се намести зад скамейката. — Преди да започнем, бих искал да изясня, че този съд няма да толерира какъвто и да е изблик на зрителите. Никакви аплодисменти, нищо подобно. Моля да се държите както подобава. Пристав?
— Дело номер 80–4597, Щата Илинойс срещу Аарон Стемплър по обвинение за предумишлено убийство.
— Някакви предложения? — попита Шоут, адресирайки въпроса си към Вейл и Венъбъл.
— Да, Ваша светлост — каза Вейл. — Обвиняемият иска да промени защитата си.
Венъбъл беше изненадана. Промяна на стратегията в последната минута? Ох, добре, това няма да засегне представянето й. Делото й се пързаляше като по лед. Всичко, което Вейл имаше, беше грандоманщина.
— Мистър Вейл, към обвинението в предумишлено убийство предварително бяхте заявили, че подсъдимият не е виновен. Сега искате да промените защитата си?
— Да, сър.
— И какво твърди обвиняемият?
— Виновен поради умопомрачение.
Очите на Венъбъл се присвиха. „Боже мой, той ще продължи с тази защита за пориомания, помисли си тя. Трябва да не му е останало нищо друго!“
— Мистър Вейл, сигурен съм, че знаете, че трима професионалисти психиатри са стигнали до заключението, че клиентът ви е нормален.
— Знам това, Ваша светлост. Вярвам, че са сбъркали.
Шоут показа визулна болка при анализа на диагнозата от страна на Вейл.
— Искам също така почтително да изтъкна пред съда, че тяхното решение и обвинителният акт не означават, че клиентът ми е нормален или пък виновен — добави той.