Вейл се усмихна и леко се поклони.
— Много ви благодаря — каза той и се завърна на бюрото си.
— Добре, мис Венъбъл — каза Шоут, — може да извикате първия свидетел от страна на щата.
— Нека извикат д-р Харкорт Бескът.
32.
Венъбъл изглеждаше неловко самоуверена. Вейл беше предвидил, че първият й свидетел щеше да бъде доктор Бескът, ръководителят на Щатския институт за душевно здраве. Тя щеше да констатира препоръките му, да ограничи разпита си до душевното здраве на Аарон и това щеше да е всичко. Сбито и мило, право в целта. Щеше да го накара да изглежда като нещо банално. Аарон беше нормален като момчето до вратата — просто малко психопатичен, това е всичко. Обича да нарязва епископи, когато няма нищо интересно по филмите.
Облечен консервативно в тъмносин костюм, Бескът беше един внушителен мъж, висок, в началото на петдесетте, с дълга падаща бяла коса и меки кафяви очи, които балансираха неговата потенциално плашеща големина с необикновено нежен глас и благороден характер. „Харесва се на тълпата, помисли си Вейл. Мигновено прави впечатление на бащинска натура, този мечка човек.“ Вейл трябваше да подходи внимателно към дискредитирането му.
— Вие сте доктор Харкорт Д. Бескът? — започна Венъбъл.
— Точно така — отговори той с предразполагаща усмивка.
— Вие сте лекар с разрешително да практикувате медицина в този щат?
— Да, и още в шест други щата.
— Къде живеете, докторе?
— Имам къща на територията на Щатския институт за душевно здраве в Дейзиленд.