— И каква е вашата специалност?
— Аз съм дипломиран психиатър.
— И къде сте нает на работа?
— Аз съм директор на института „Стивънсън“ за душевно здраве и шеф на щатския отдел за душевно здраве. Професор съм също по психиатрия в щатския университет.
— И колко време сте специалист в тази сфера?
— От 1964 г.
— Моля да кажете на съда в кой колеж сте учили, докторе.
— Имам титла на бакалавър от колежа Рийд в Портланд, Орегън, доктор по медицина от медицинския университет в Орегън и бях обучен за психиатър в университета в Синсинати.
— И имате ли възможност да лекувате пациенти?
— Ох, да.
— Колко умствено болни пациенти лекувате или виждате годишно, д-р Бескът?
— Надзиравам и наблюдавам лечението на вероятно петстотин до осемстотин пациенти, интернирани в различни щатски институти и консултантските ми споразумения с щата ми позволяват да се занимавам с още други седем или осемстотин пациенти на година.
— Добре, сър, колко… Писали ли сте книги или статии в тази област?
— Автор съм на осем книги в областта на психиатрията и над двеста научни статии в тази област.
— И във вашата практика, сър, занимавате ли се с хора, които обикновено се смятат криминално умопомрачени?
— Да, често.
— И в това ви качество са се обърнали към вас да направите диагноза на Аарон Стемплър?
— Аз оглавявах екипа от трима души, назначен да изследва мистър Стемплър.
— И можете да познаете мистър Стемплър?
— Да. Той седи ето там. Младият мъж със сако от туид.
— Сега, докторе, вие казвате, че сте оглавявали екипа, който е изследвал мистър Стемплър. Можете ли набързо да обясните процедурите, които сте приложили?
— Разбира се. Доктор Сиафо, Соломон и аз, всички проведохме индивидуално и обширно оценяване на пациента. После и тримата имахме обща среща с него.
— И смятате ли това за нормална процедура?
— Да, и тримата често сме викани да правим психологическа преценка на пациенти.
— И вие също така сте изследвали болничните и медицински сведения, отнасящи се до мистър Стемплър?
— Не. Нямаше налични такива.
— Сега, докторе, само за да помогнете на журито, бихте ли желали да обясните някои основни психиатрични принципи. Вярно ли е, че психичните разтройства са квалифицарани като болест?
— Да.
— Изучаването и лечението на умствените разстройства са познат и приет клон от медицината, нали?
— Да, така е.
— И вие поставяте диагноза на психическото разстройство просто както бихте направили с физическата болест?
— Горе-долу. Техниките са различни, но методите са подобни.
— Докторе, моля да обясните на съдебните заседатели как поставяте диагноза за умствено разстройство?
— Ние търсим най-показателните симптоми и ги отнасяме към съответната категория.
— И тези категории са описани в един наръчник, познат като ДСНЗ, нали?
— Да.
— Какво е ДСНЗ, докторе?
— Диагностичен и статистически наръчник на психическите разстройства, или ДСНЗ за по-кратко. Американската психиатрична асоциация го е публикувала.
— И това е така наречената Библия на психиатрията, нали?
— Да.
— И вие по този начин ли поставихте диагнозата на Аарон Стемплър?
— Да. Екипът проведе всички обичайни тестове.
— Направихте ли и други тестове?
— Да, бяха му направени физически и неврологични изследвания, както и тест за интелигентност.
— Защо наредихте физически и неврологични изследвания?
— Защото умственото разстройство може да е резултат на мозъчно увреждане или дефекти на мозъка.
— И имаше ли мозъчни увреждания?
— Няма очевидна физическа болест на мозъка.
— А тестът за интелигентност?
— За да определим интелигентното ниво на пациента.
— И какво показа тестът за интелигентност на Аарон Стемплър?
— Между 138 и 140 точки. Гениално ниво. — Направихте ли някакви други тестове?
— Повечето от нашите тестове са в областта на разпитването на обекта, Стемплър. Това, което се нарича терапия.
— И тримата работихте заедно и поотделно за този анализ?
— Точно така. Аз и докторите Сиафо и Соломон от страна на щата. Заедно подготвихме нашия доклад.
— И какво е заключението ви?
— Че Аарон Стемплър не страда от някакво сериозно психическо разстройство.
— Намерихте ли някакво доказателство за това, което е известно като пориомания или временна амнезия?
— Не, мадам. Нито пък е бил видян в състояние на пориомания от болничните прислужници.
— Способен ли е да застане пред съда?
— Напълно. Всъщност намираме го за доста нормален.
— И той разбира обвиненията, повдигнати срещу него, нали?