— Не… наистина — отговори Бескът.
— Говорили ли сте с някой друг от Криксайд? Искам да кажа, вие лично говорили ли сте с някой друг?
— Протестирам, Ваша светлост. Това са слухове.
— Всичките му показания, отнасящи се до Криксайд, са слухове, съдия — каза Вейл. — Ако той се е съобразявал с тази информация в своя анализ, тогава смятаме, че е уместно да я подложим на разпит.
— Добре, ще ви разреша да продължите, но много внимателно, мистър Вейл. Повторете въпроса, мис Бландчард.
— Говорили ли сте с някой друг от Криксайд? Искам да кажа, вие лично говорили ли сте с някой друг?
— Да — отговори Бескът. — С нейния лекар.
— Това ще е… д-р Чарлс Косвалски.
— Да.
— И какво ви каза той за майката на Аарон?
Бескът се изкикоти.
— Той каза, че е луда от самота.
Съдебната зала избухна в смях. Шоут отново удари с чукчето.
— Луда от самота? — попита Вейл. — Това някакво специфично психично разстройство ли е, докторе?
— Страхувам се, че не, сър.
— Какво е искал да каже?
— Съпругът и големият й син починали и двамата и когато Аарон заминал, е станала ексцентрична.
— Ексцентрична?
— Да.
— Така ли я описа той? Ексцентрична?
— Не с толкова много думи.
— Ще се позова на бележките си, докторе. Описа ли ви я той така: „луда като пес при пълнолуние?“
Още смях от галерията. Шоут погледна към публиката и този път тя утихна без чукчето му.
— Мисля, че този израз употреби.
— И какви са симтомите й?
— Ъ… била е саможива. Изобщо не чистела къщата си и не си готвела, съседите й се грижели за нея. Не е общувала със себеподобните си. Говорела си е сама. Викала по хората, които минавали покрай къщата й.
— Дисоциативна?
— Ъ, да.
— Пространствено дезориентирана?
— Да.
— Докторе, не са ли това симптоми на шизофрения?
— Е, да…
— И така, ще бъде ли справедливо да кажем, че вероятно мисис Стемплър е била шизофреничка?
— Възразявам — изрева Венъбъл. — Няма начин, по който д-р Бескът да може да направи такова заключение, сър!
— Ваша светлост, ние само казваме, че майката на Аарон Стемплър е страдала от някакъв вид умствено разстройство, преди да умре и че това трябва да е било достатъчно, за да повдигне въпрос пред щатския екип относно психичното здраве на Аарон Стемплър. Може би достатъчно, за да последва ходене до Криксайд — както направи защитата.
— Ваша светлост, прокуратурата предлага всичките тези показания за мисис Стемплър да бъдат зачеркнати в протоколите като слухове.
— Ваша светлост — отговори на удара с удар Вейл, — ние заявяваме, че фактите, отнасящи се до нейното състояние, определено са приемливи. И това е медицински факт, че симптомите са показателни за шизофрения. На какво може да се възразява?
— Повтарям, Ваша светлост, това е импровизиран анализ и е безсмислен.
— Добре, добре. Склонен съм да се съглася с позицията на мис Венъбъл тук, адвокате. Разбирам вашия аргумент, но след като информацията е очевидно от слухове, трябва да я изключа. Съдебните заседатели няма да я вземат под внимание. Продължавайте, мистър Вейл.
— Искаме изключение — рязко каза Вейл.
— Отбелязано. Продължавайте.
— Бих желал да се върнем на символите за малко. Докторе, ще обясните ли на съдебните заседатели простичко значението на символите? За какво служат?
— Езикът на символите представлява употребата на рисунки, символи, ъ-ъ, познати знаци за комуникация — каза Бескът. — Например кръста е символ на християните, докато цифрите 666 са универсален символ на дявола. И за да бъда малко по-съвременен, символът за нещо забранено е червен кръг с черта по средата. Това е познат символ и тук, и в Европа. Един пътен знак, например.
— С други думи символите превъзхождат езика?
— Да, но не винаги.
— Може ли един символ да се предаде с думи. Като послание, например?
— Хм. Възможно е. Да.
— Значи символите може да се изразят по много начини, не просто като рисунки и картини?
— Да, вярно е.
— Сега, докторе, вие сте потвърдили, че сте видели снимките на жертвата по това дело, епископ Рашмън?
— Да, виждал съм ги.
— Проучихте ли ги внимателно?
— Да.
— Имаше ли някакви символи по тялото?
— Ъ-ъ…
— Нека го кажа по-директно. Мислите ли, че убиецът е оставил послание във формата на символ по тялото на жертвата?
Венъбъл мислеше с един въпрос пред Вейл. „Той ще направи нещо с цифрите върху главата на Рашмън, помисли си тя. Вероятно ще ги използва по-късно, за да дискредитира Бескът по някакъв начин. Или може би опипва почвата-опитва се да разбере дали знаем какво означават символите.“ Това беше по-вероятно. Венъбъл написа думата „символи“ и „B32.156“ в бележника си и го обърна обратното така, че никой да не го прочете. Но реши, че сега не беше време да повдигне този въпрос. Тя щеше да почака, докато Ерингтън застане на скамейката и да я хване в капан, че посланието идва от Аарон.