Даниелсън помисли върху въпроса няколко секунди и после бавно кимна.
— Това е вярно.
— И фактът, че Аарон е левак е единственото доказателство, което имате, че всъщност той е използвал оръжието, вярно ли е, или не?
— Да, мистър Вейл, вярно е.
— Благодаря ви, д-р Даниелсън — каза Вейл. — Може да си вървите.
— Една минута — обади се Венъбъл. — Д-р Даниелсън, във вашата практика от двайсет и шест години като съдебен лекар и следовател виждали ли сте случай, в който двама души да са използвали един нож да намушкат един и същи човек до смърт?
— Не, не съм.
— Да сте чули или чели за такъв случай?
— Не, не съм.
— Благодаря ви.
— Извинете, д-р Даниелсън — каза Вейл. — С колко случая сте запознат, при които пениса и ташаците да са отрязани и напъхани в устата на жертвата?
— Ъ… всъщност с нито един.
— Значи този случай може да е станал точно както го описват, вярно ли е, или не?
Даниелсън въздъхна:
— Вярно е.
— Благодаря ви, сър.
Харви Уудсайд замени Даниелсън на свидетелската скамейка. Неговата работа беше да свърже медицинските и съдебните доказателства в едно твърдо заключение: че Аарон Стемплър е извършил предумишлено, хладнокръвно убийство.
Той надменно отиде до свидетелската скамейка, като дишаше тежко през носа си, докато се настаняваше в стола си, и положи клетва. Вейл тихо слушаше, докато Венъбъл удостоверяваше неговите препоръки. Уудсайд също беше експерт в своята сфера. Вейл не го предизвика.
— Значи накрая, мистър Уудсайд, вие свързвате различните елементи на престъплението заедно, така ли е?
— Да.
— Това включва медицински доклади, мостри от влакна, отпечатъци от пръсти и т.н.
— Да, всичко. Аз свързвам всичко в едно.
В последвалия кръстосан разпит Уудсайд използваше комбинация от снимки, материални доказателства, мостри от влакна, петна от кръв и отпечатъци от пръсти, за да обрисува една картина на ужас.
— Мистър Уудсайд — продължи Венъбъл, — на базата на материалните доказателства, събрани от мястото на престъплението, каква е вашата оценка за това престъпление?
— Стемплър е влязъл през кухнята, свалил си е обувките, взел е месарския нож от подноса, като е оставил власинки от ръкавиците си, тръгнал е надолу по коридора към спалнята и нападнал епископа. Епископ Рашмън се е борил за живота си както свидетелстват раните по дланите и ръцете му. Той е бил намушкан, нарязан и разрязан седемдесет и седем пъти. Имал е по-малко от една пинта кръв в тялото си след нападението, което е 1/12 от нормалното количество кръв в тялото. Последният акт е бил отстраняването на сексуалният му апарат, който Стемплър напъхал в устата на епископа. После Стемплър се върнал в кухнята, сложил си е обувките и побягнал навън. Една полицейска кола се случило да минава, така че побягнал обратно вътре и се скрил в стаичката за изповед, където бил открит от полицията и арестуван.
Вейл си закопча сакото и стана. Отиде пред бюрото си и се облегна върху него със скръстени ръце. Шоут погледна надолу към Вейл с наполовина отворена уста.
— Има ли нещо, мистър Вейл?
— Това е много интересна история, Ваша светлост — каза Вейл с усмивка. — Разбира се, ние възразяваме срещу цялото й представяне. Това са чисти предположения.
— Ваша светлост — изстреля обратно Венъбъл, — мистър Уудсайд е един от най-уважаваните патолози в страната. Неговата работа е да оцени едно престъпление на базата на съдебно-медицински доказателства, и той точно това е направил.
— Няма доказателство, че Стемплър е отстранил, цитирам: „сексуалния му апарат“ — каза Вейл. — Единствената база, на която лежи предположението на мистър Уудсайд и мистър Даниелсън е, че трябва да се е случило по този начин, иначе цялата им теория е въздух под налягане.
— Мистър Вейл — каза Шоут, като се наведе над скамейката и погледна надолу към него, — това определено е в специалността на мистър Уудсайд — логически да свърже нишките в едно. Той прави точно това. Той изясни, че това е предположение и аз съм сигурен, че журито ще го вземе под внимание при преценката на доказателствата. Възражението ви се отхвърля.
— Нямам повече въпроси засега — каза Венъбъл. — Свидетелят е на ваше разположение, мистър Вейл.
Вейл прелисти бележника си и бавно се приближи към свидетелската скамейка, докато четеше бележките си.
— Мистър Уудсайд — каза той, като все още четеше от бележките си, — вие сте проверили килима за власинки, правилно ли е?