Выбрать главу

— Правилно. Аз работих с д-р Даниелсън при анализа на всички доказателства.

— За какво друго проверихте по килима?

— Петна от кръв, косми, други външни неща.

— Вдлъбнатини?

— Не разбирам въпроса.

— Проверихте ли за останали отпечатъци от стъпки, вдлъбнатини от обувки по килима, за да сте сигурен, че не е имало някой друг в стаята освен епископ Рашмън и Аарон Стемплър?

— Това съвсем не е практично, мистър Вейл. Чистачката е почистила стаята по-рано същия ден. Други хора са минали през спалнята.

— Значи това, което казвате, е, че ако има други стъпки по килима те може да са от по-рано същия ден?

— Да.

— И същото може да е вярно за остатъците от косми и влакна, правилно ли е?

— Е, да…

— Така че единственото материално доказателство, което положително може да кажете, че не е било в стаята преди убийството, са петната от кръв?

— Е, това е…

— Да или не, мистър Уудсайд?

— Предполагам, че може да се каже и така. Има и кървави отпечатъци от стъпки, разбира се.

— Моят клиент не отрича, че отпечатъците са от краката му — каза Вейл все още преглеждайки бележките си. — Разбира се, той е бил там. Но след като е бил в състояние на пориомания и не си спомня нищо, ние повдигаме въпроса: Имало ли е още някой там? И това е въпросът, който искаме вие да разрешите, мистър Уудсайд, без да оставите никакво съмнение. Сега, сър, на базата на тези находки, можете ли честно да кажете, че Аарон Стемплър и епископ Рашмън са били единствените хора в стаята по време на нападението?

— Аз съм деветдесет процента…

— Деветдесет процента не са достатъчни, мистър Уудсайд. Ще кажете ли на съда, че сте сто процента сигурен, че никой друг не е имало в стаята по време на убийството?

— Предполагам, че не.

— Да или не?

— Не.

— Мистър Уудсайд, ще ви припомня делото Райт. Помните ли делото Райт?

— Разбира се.

— Вие бяхте съдебно-медицински експерт по делото, нали?

— Да.

— Разкажете на журито подробностите.

— Протестирам, Ваша светлост. Неуместно. Какъв е смисълът тук?

— Смисълът е логиката, Ваша светлост.

— Логиката?

— Мистър Уудсайд базира голяма част от предположенията си върху логиката. Бих желал да изследвам възприятието му за логика.

— Ох, добре, мистър Вейл, казах ви, че ще ви дам свобода при това дело, така че продължавайте.

— Делото Райт, мистър Уудсайд.

— Теодор Райт бил продавач. Намерили го застрелян в хотелската му стая. Оръжието, с което било извършено убийството, по-късно намерили зад радиатора в ъгъла.

— Така, логичното заключение е, че той е бил убит, правилно ли е?

— Правилно. Първоначалната ни оценка беше, че той е бил убит.

— И всъщност такъв ли беше случаят?

— Не, по-късно установихме чрез тестове, че Райт се е застрелял сам. Откатът от пистолета е отхвърлил ръката му назад и пистолетът излетял от ръката му и паднал зад радиатора.

— Значи логичното заключение — че е бил убит — е било погрешно?

— Да.

— Мистър Уудсайд, съдейки от доказателствата, щеше ли да бъде логично да се заключи, че той е извършил самоубийство?

— Не наистина.

— Искате да кажете не?

— Не.

— Работата е там, че голяма част от криминалните дела не се подчиняват на логиката, нали, сър?

— Е, може да се каже и така, но в повечето случаи…

— Повечето от случаите. Но не всички, правилно ли е? Уудсайд въздъхна.

— Правилно.

— Сега, мистър Уудсайд, преди вие дадохте показания, че отпечатъците от пръстите на мистър Стемплър са били-както казвате вие — по целия нож и по цялото тяло?

— Да.

— И вие също свидетелствахте, че власинки от ръкавиците на Стемплър са открити върху подноса с ножовете?

— Правилно.

— И вие приемате от това доказателство, че Стемплър е взел ножа от подноса, така ли?

— Това определено изглежда логично.

— Също ли е логично, че той си е свалил ръкавиците, преди да извърши убийството?

— Ъ… не разбирам…

— Със сигурност разбирате, но ще го кажа по друг начин — уточни Вейл. — Вие сте много добър в логиката, мистър Уудсайд. Логично ли е мистър Стемплър да е влязъл с ръкавици, да е взел ножа, после да си е свалил ръкавиците, така че да остави отпечатъци върху цялото място — както вие казвате? Това логично ли е?

— Ъ-ъ… аз бих казал…

— Просто кажете отговора, сър. Мислите ли, че е логично един човек да замисли престъпление, да го планира, после да си свали ръкавиците, преди да се заеме за работа?

— Е, не знам защо го е направил това.

— Логично ли е? Виждате ли някакъв смисъл във всичко това?

— Не наистина.

— Мисля, че можем да приемем това като не — каза Вейл. — А колкото до другите власинки, които сте намерили, ако мистър Стемплър е бил там по-рано вечерта, те може да са останали оттогава, вярно ли е, или не?