— Правилно. Аз работих с д-р Даниелсън при анализа на всички доказателства.
— За какво друго проверихте по килима?
— Петна от кръв, косми, други външни неща.
— Вдлъбнатини?
— Не разбирам въпроса.
— Проверихте ли за останали отпечатъци от стъпки, вдлъбнатини от обувки по килима, за да сте сигурен, че не е имало някой друг в стаята освен епископ Рашмън и Аарон Стемплър?
— Това съвсем не е практично, мистър Вейл. Чистачката е почистила стаята по-рано същия ден. Други хора са минали през спалнята.
— Значи това, което казвате, е, че ако има други стъпки по килима те може да са от по-рано същия ден?
— Да.
— И същото може да е вярно за остатъците от косми и влакна, правилно ли е?
— Е, да…
— Така че единственото материално доказателство, което положително може да кажете, че не е било в стаята преди убийството, са петната от кръв?
— Е, това е…
— Да или не, мистър Уудсайд?
— Предполагам, че може да се каже и така. Има и кървави отпечатъци от стъпки, разбира се.
— Моят клиент не отрича, че отпечатъците са от краката му — каза Вейл все още преглеждайки бележките си. — Разбира се, той е бил там. Но след като е бил в състояние на пориомания и не си спомня нищо, ние повдигаме въпроса: Имало ли е още някой там? И това е въпросът, който искаме вие да разрешите, мистър Уудсайд, без да оставите никакво съмнение. Сега, сър, на базата на тези находки, можете ли честно да кажете, че Аарон Стемплър и епископ Рашмън са били единствените хора в стаята по време на нападението?
— Аз съм деветдесет процента…
— Деветдесет процента не са достатъчни, мистър Уудсайд. Ще кажете ли на съда, че сте сто процента сигурен, че никой друг не е имало в стаята по време на убийството?
— Предполагам, че не.
— Да или не?
— Не.
— Мистър Уудсайд, ще ви припомня делото Райт. Помните ли делото Райт?
— Разбира се.
— Вие бяхте съдебно-медицински експерт по делото, нали?
— Да.
— Разкажете на журито подробностите.
— Протестирам, Ваша светлост. Неуместно. Какъв е смисълът тук?
— Смисълът е логиката, Ваша светлост.
— Логиката?
— Мистър Уудсайд базира голяма част от предположенията си върху логиката. Бих желал да изследвам възприятието му за логика.
— Ох, добре, мистър Вейл, казах ви, че ще ви дам свобода при това дело, така че продължавайте.
— Делото Райт, мистър Уудсайд.
— Теодор Райт бил продавач. Намерили го застрелян в хотелската му стая. Оръжието, с което било извършено убийството, по-късно намерили зад радиатора в ъгъла.
— Така, логичното заключение е, че той е бил убит, правилно ли е?
— Правилно. Първоначалната ни оценка беше, че той е бил убит.
— И всъщност такъв ли беше случаят?
— Не, по-късно установихме чрез тестове, че Райт се е застрелял сам. Откатът от пистолета е отхвърлил ръката му назад и пистолетът излетял от ръката му и паднал зад радиатора.
— Значи логичното заключение — че е бил убит — е било погрешно?
— Да.
— Мистър Уудсайд, съдейки от доказателствата, щеше ли да бъде логично да се заключи, че той е извършил самоубийство?
— Не наистина.
— Искате да кажете не?
— Не.
— Работата е там, че голяма част от криминалните дела не се подчиняват на логиката, нали, сър?
— Е, може да се каже и така, но в повечето случаи…
— Повечето от случаите. Но не всички, правилно ли е? Уудсайд въздъхна.
— Правилно.
— Сега, мистър Уудсайд, преди вие дадохте показания, че отпечатъците от пръстите на мистър Стемплър са били-както казвате вие — по целия нож и по цялото тяло?
— Да.
— И вие също свидетелствахте, че власинки от ръкавиците на Стемплър са открити върху подноса с ножовете?
— Правилно.
— И вие приемате от това доказателство, че Стемплър е взел ножа от подноса, така ли?
— Това определено изглежда логично.
— Също ли е логично, че той си е свалил ръкавиците, преди да извърши убийството?
— Ъ… не разбирам…
— Със сигурност разбирате, но ще го кажа по друг начин — уточни Вейл. — Вие сте много добър в логиката, мистър Уудсайд. Логично ли е мистър Стемплър да е влязъл с ръкавици, да е взел ножа, после да си е свалил ръкавиците, така че да остави отпечатъци върху цялото място — както вие казвате? Това логично ли е?
— Ъ-ъ… аз бих казал…
— Просто кажете отговора, сър. Мислите ли, че е логично един човек да замисли престъпление, да го планира, после да си свали ръкавиците, преди да се заеме за работа?
— Е, не знам защо го е направил това.
— Логично ли е? Виждате ли някакъв смисъл във всичко това?
— Не наистина.
— Мисля, че можем да приемем това като не — каза Вейл. — А колкото до другите власинки, които сте намерили, ако мистър Стемплър е бил там по-рано вечерта, те може да са останали оттогава, вярно ли е, или не?