— Вярно е.
— Значи самите власинки наистина не доказват, че обвиняемият е бил в стаята по време на нападението, това вярно съждение ли е?
— Да, вярно е.
— Така че, за да сумираме всичко, мистър Уудсайд, вие не можете да докажете, че Аарон е бил сам в стаята с епископа, нали?
— Ъ-ъ… е, аз…
— Да или не?
Уудсайд въздъхна.
— Не.
— И не може да кажете без никакво съмнение, че Аарон е взел ножа от кухнята, така ли е?
— Не наистина.
— Ще приемем това като друго не. Сега искам да поговорим за бягството на Аарон, както вие казахте през вратата на кухнята. Това е вашето мнение, че той е дошъл през кухненската врата, оставил си е обувките там, взел ножа и влязъл в спалнята на епископа, намушкал го, после се върнал по същия път, обул си е отново обувките и излязъл през кухненската врата.
— Да.
— И на какво базирате мнението си?
— Логиката. Логиката казва, че той си е свалил обувките, когато е влязъл, защото кървавите отпечатъци от чорапите му водят право там. И след като не е обичайно месарският нож да е в спалнята, можем също така да приемем, че той е взел ножа, когато е влязъл.
Вейл закрачи из залата.
— Да предположим, че наистина е дошъл през предната врата, както казва той. Какво е първото нещо, което правите, когато влезете от студено? Сваляте си ръкавиците, нали така? Разтривате си ръцете и духате върху тях. Така че Аарон идва в дома на епископа, сваля си ръкавиците, после чува нещо на горния етаж и се качва. Някой друг е в стаята, така че-Вейл се наведе напред, свали си мокасините и ги сложи в отделни джобове — той си сваля обувките, за да не го чуе никой, слага ги в джобовете на палтото си. Отива в спалнята, поглежда вътре и вижда някой да мушка с нож епископа-някой, който е влязъл през задната врата, взел е ножа и е отишъл в спалнята на епископа. Епископът се опитва да се предпази. Той държи ръцете пред себе си. Накрая отпуска ръце и убиецът го намушква — според вашия доклад, рана номер четири, директен сърдечносъдов удар, достатъчен да причини смърт почти моментално — и епископът пада на пода. Убиецът побягва от стаята и Стемплър, шокиран, в състояние на пориомания, сграбчва ножа и полудява. После напуска стаята и чува някого на долния етаж и побягва в кухнята, слага си обувките обратно, преди да излезе на студа, и излиза през вратата на кухнята. Можете ли да докажете, че не е станало така, мистър Уудсайд?
— Не — каза Уудсайд с примирение. — Също така не мога да докажа, че някоя патица не е прехвърчала през прозореца и не го е убила.
Арената избухна. Шоут удари няколко пъти с чукчето си.
— Ако хората не млъкнат, ще изгоня всички от залата — изрева той и погледна към Уудсайд.
— Мистър Уудсайд, тази забележка изобщо не беше предизвикана. Вие не сте чужд човек за съдебната зала и процесите. Знаете да се държите по-достойно.
Уудсайд наведе глава.
— Да, сър. Съжалявам.
— Би трябвало. Журито няма да вземе под внимание тази забележка. Тя няма нищо общо с този протокол.
— Нямам повече въпроси към свидетеля — каза Вейл.
Портиерът достави първия вестник, който дойде на улицата тази вечер, на вратата й. Венъбъл го прочете на бюрото си, докато вечеряше пилешка супа и бисквити.
Най-голямото представление в града тези дни е в Кралския окръжен върховен съд, където вчера започна съдебната битка на века.
Това е процес-мечта; едно дело за страховито убийство, което включва две съдебни суперзвезди и един от най-видните граждани на града като жертва. Залогът: животът на едно деветнайсетгодишно планинско момче на име Аарон Стемплър, който има хималайски висок тест за интелигентност, акцент като на сержант Йорк и е обвинен, че е направил с архиепископ Ричард Рашмън, „светеца от Лейквю Драйв“, анатомичен лабораторен експеримент една вечер миналия февруари. Подробностите на убийството са толкова брутални, че са били държани скрити от полицията до началото на процеса вчера.
Това може да се нарече знаменит процес — този мач реванш между помощник областния прокурор Джейн Венъбъл, една лейди с повече скалпове на колана си от всеки друг прокурор в историята и вербалния вундеркинд на областта Мартин Вейл, който е натоварен с това, което се мислеше за лесно дело, като наказание, че е осъдил града, окръга и щата за седем милиона наскоро в делото Джо Пинеро.