— Предполагам, че е излишно да искам изключение-каза Вейл и седна отново.
— Какво е вашето заключение относно твърдението, че обвиняемият е видял някой друг да напада епископа, причерняло му и не си спомня нищо след това? — попита Венъбъл.
— Мисля, че доказателствата насочват към един нападател, който е планирал убийството, извършил го е и е бил хванат.
— Това мистър Стемплър ли е?
— Да.
— Благодаря ви, лейтенанте — каза Венъбъл. Тя се обърна към Вейл. — Свидетелят е ваш — каза тя.
Вейл стана бавно, закопча сакото си и се доближи до свидетелското място с верния си жълт бележник в ръка. Наведе се върху парапета, отделящ свидетелската скамейка от залата, и се усмихна.
— Лейтенант — тихо каза Вейл, — ще бъде ли справедливо да кажем, че основната ви работа е да събирате доказателства за случаите на убийство и после да ги предавате на областния прокурор за предявяване на обвинение?
— Това е част от работата ми.
— Какво друго вършите?
— Е, това е тази малко неясна сфера, наречена умозаключение — или разследване, ако желаете — каза Стенър. Гласът му, винаги с остра нотка, го караше да звучи сякаш беше на границата на гнева.
— И това е да се вземат всички доказателства и да се съберат заедно, после да се направи образовано предположение какво значи всичко, така Ли?
— Възразявам срещу употребата на думата „предположение“ от адвоката, Ваша светлост — обади се Венъбъл.
— Аз я допълних с думата „образовано“ — каза Вейл. — Ако има по-добър начин да се опише, ще го приема.
Шоут погледна към Стенър и се усмихна.
— Ще възразите ли, сър, ако адвокатът замени думата „предположение“ с „оценка“?
— Отличен избор, Ваша светлост, благодаря — каза Венъбъл.
— Лейтенант, ако сте снабден с информация, която е вредна за делото, което разследвате, какво правите с нея?
— Същото като всяко друго доказателство.
— С други думи, ви не селекционирате информацията, която предоставяте на областния прокурор?
— Разбира се, не.
— Така че, ако арестувате някого и той има алиби, вие проверявате ли го, или очаквате той да даде доказателство?
— Ние го проверяваме.
— Това е част от процеса на разследването, така ли?
— Да, така е.
— Лейтенант, кога за първи път видяхте Аарон Стемплър?
— Той стоеше свит от страх в стаичката за изповед в катедралата.
— Това е, когато е бил арестуван?
— Да.
— И той каза ли нещо?
— Той каза: „Не съм го направил, мамо. Мамо, не съм го направил.“
— Изглеждаше ли уплашен?
— Да, беше ужасен.
— И обяснихте ли му неговите права тогава?
— Да, обясних му ги.
— Лейтенант, провели сте три интервюта с обвиняемия…
— Протестирам, Ваша светлост — намеси се Венъбъл. — Това е недопустимо. Самият Вейл поиска те да бъдат изключени.
— Аз не предоставям свидетелски показания, отнасящи се до съдържанието на разпитите, съдия, просто казвам, че ги е имало.
— Гледай да не ги предоставиш — рязко каза Венъбъл.
— Преди първия разпит по пътя към управлението в колата говорихте ли с мистър Стемплър?
— Бъбрихме си — отговори Стенър. — Попитах го обичайното. Как се казва, къде живее, работи, този род неща.
— Всъщност не сте ли питали Стемплър и аз ще употребя точните думи: „Защо уби епископа, какво лошо ти е направил?“
— Протестирам, Ваша светлост. Адвокатът се опитва да вкара част от разпита в протоколите, без да се вземат под внимание всичките въпроси и отговори.
— Обратното, аз питам лейтенанта за това, което той сам охарактеризира като „бъбрене“ с обвиняемия по пътя към полицейското управление. Аз не споменавам трите интервюта, които са изключени от свидетелските показания.
— Възражението се отхвърля.
— Какво ще кажете за това, лейтенант, зададохте ли на Стемплър този въпрос?
— Нещо подобно.
— Това от тези въпроси ли беше: „Кога спряхте да биете жена си?“ Факт е, че вие сте приели, че Стемплър е виновен, нали?
— Така предполагам.
— Какво отговори той?
— Каза, че не си спомня какво се е случило.
— Всъщност не каза ли той, че му е причерняло?
— Да, употреби тези думи.
— И каза ли той още, че е имало някой друг в стаята освен епископа?
— Да.
— Каза ли ви кой е бил?
— Не. Просто каза, че се страхува от него.
— Просто така?
— Не разбирам…
— Нека да предположа какво ви е казал. Той е отказал да ви каже кой друг е бил в стаята. Вие сте казали: „Страхуваш ли се да го кажеш?“ И той е отговорил: „Да.“ Така ли е станало?
— Така, предполагам. Както казах, това беше преди два месеца.