— Защо повдигам този въпрос, лейтенант… мисля, че погрешно сте разбрали какво е искал да каже обвиняемият. Той не е казал, че се страхува от другия човек, той е казал, че се страхува да ви каже. Просто е упражнил правата си, които вие преди това сте му обяснили.
— Какъв е смисълът тук, адвокате? — попита Шоут.
— Смисълът е, че аз вярвам, че лейтенант Стенъл погрешно е разбрал отговора. И след като лейтенантът тълкува отговора на свидетелите, когато подготвя оценката си за областния прокурор, което представлява доказателство за прокуратурата, и ако оценката му се базира на погрешно тълкуване на отговора на свидетелите, предполагам, че това е идеален пример за заблуда в преценката и затова е справедливо да бъде предизвикана.
Шоут изглеждаше объркан от обяснението.
— Възразявате ли срещу нещо тук? — попита той.
— Ваша светлост — започна Вейл, — просто искам да съм сигурен, че посоката тук е ясна, и че тази така наречена преценка не е бетон, и че не бъркаме факта с погрешното предположение.
— Ваша светлост, моля ви. Адвокатът вече е предупреден да не използва термина „предположение“…
— Да, да, мис Венъбъл. Забелязах го преди вас. Мистър Вейл, мисля, че всички се съгласихме, че думата оценка приляга повече тук.
— Не съм се съгласявал с това.
— Отбелязано! — изтърси Шоут. — Сега продължавайте.
— Окей, ако съдът няма нищо против, искам да съм сигурен, че журито разбира, че, когато лейтенант Стенър прави едно такова изявление като това, че Аарон е казал, че се страхува от другия човек в стаята, това не е вярно. Това е предположение, и то погрешно и протоколите трябва да показват това.
— Кой казва така? — поиска да узнае Венъбъл.
— Вашият собствен свидетел. Страница дванайсета от интервюто, предоставено от д-р Бескът, което е взето на 3 март от д-р Сиафо:
„Сиафо: И ти казваш, че се страхуваш от този друг човек в стаята?
Стемплър: Не, мадам.
Сиафо: Съжалявам, какво искаш да кажеш?
Стемплър: Не искам да говоря повече за това.“
— Сега аз твърдя, че Стемплър никога не е казвал, че се страхува от другия човек в стаята. Той не е искал да говори повече за това. Това подкрепя предишното ми твърдение, че представеното мнение не е научна оценка, то включва човешка грешка и не трябва да се приема сериозно от журито.
— Мистър Вейл, аз давам инструкции на журито, ако нямате нищо против. Вие не сте упълномощен за това. Запазете вашите забележки за крайния извод и се върнете към настоящето.
Вейл отиде до бюрото си, взе една папка, прелисти я около минута, после се обърна и продължи да разпитва Стенър от разстояние.
— Лейтенант, казвал ли ви е Аарон Стемплър, че му е причерняло и не си спомня нищо, докато се е намерил навън, бягайки?
— Нещо подобно.
— И какво си помислихте, когато ви каза това?
— Помислих си, че е прекалено слабо извинение за едно убийство.
— Не сте му повярвали?
— Не, не му повярвах.
— Запознат ли сте с медицинския термин „състояние на пориомания“ или истерична амнезия?
— Да, разговарях за това с д-р Бескът.
— Всъщност вие не вярвате в тази теория за пориомания, нали, лейтенант Стенър?
— Нямам твърдо становище.
— Това е научен факт, лейтенант.
— Както казах, нямам твърдо становище.
— Вярвате ли, че две и две прави четири?
— Разбира се.
— Вярвате ли, че земята се върти около слънцето?
— Да.
— Християнин ли сте, лейтенант?
— Да.
— Ходите ли на църква всяка неделя?
— Да.
— Вярвате ли във възкресението?
— Да, вярвам.
— Възкресението факт ли е, или теория?
— Възразявам, Ваша светлост. Религиозните убеждения на мистър Стенър нямат нищо общо с делото.
— Обратното, ако ме оставите да продължа, мисля, че ще направя смисъла ясен.
— Отхвърля се. Моля прочетете последния въпрос, мис Бландчард.
— Възкресението факт ли е, или теория?
— Лейтенант?
— Въпрос на вяра, сър.
— Значи вярвате в научните факти и вярвате в религията, но поставяте под въпрос научния факт за психично разстройство, с който всички психолози са съгласни, че съществува и е включен в ДСНЗ, който е стандартът, по който всички психиатрични разстройства се идентифицират, това факт ли е, сър?
— Това може да се фалшифицира. Не можеш да фалшифицираш две и две, но можеш да имитираш психично разстройство.
— Разбирам. И колко хора познавате със сигурност, които са имитирали състояние на пориомания?
— Нито един.
— Колко хора знаете, които имат опит с имитирането на състояние на пориомания?
— Нито един.
— Чели ли сте много примери за имитация на състояние на пориомания?