— Това беше частична работа. Два и петдесет на час за около двайсет и пет часа в седмицата.
— Около шейсет и пет долара на седмица?
— Да, сър.
— Аарон, виниш ли епископ Рашмън за това, че си живял на такова ужасно място?
— Не, сър, това беше мой избор.
— Твой избор?
— Да, сър. Приятелката ми Линда и аз решихме да живеем заедно. Намерихме една едностайна квартира, а Линда си имаше работа в супермаркета, така че можехме да си го позволим. После тя се върна вкъщи в Охайо и аз трябваше да се преместя. Но това не беше по вина на епископа, искам да кажа всичко, което се случи, не беше по вина на никого.
— Беше ли епископът разстроен, че си живял с Линда?
— Никога не е казал нищо за това, по един или друг начин.
— Аарон, имал ли си някога сериозно спречкване с архиепископ Рашмън?
— Не, сър, никога не съм имал някакво спречкване с епископа. Говорехме доста, повечето за нещата, които четях в книгите, разни идеи. Но винаги си бяхме приятели.
— Значи епископът не ти е наредил да си тръгнеш от Дома и все още си останахте приятели, след като ти напусна?
— Да, сър.
Вейл отиде до края на сепарето на съдебните заседатели и се облегна на парапета, така че Аарон гледаше право към съдебните заседатели.
— Ти имаше достъп до библиотеката на епископа, нали?
— Да, имах.
— Можеше да си взимаш книги по всяко време, когато пожелаеше?
— Да, освен ако имаше някой в офиса със него. Офисът му беше и библиотека.
— И това беше, след като напусна Дома на Спасението?
— Да, сър.
— Значи ти имаше доверие?
— Да, сър.
„Никакво споменаване на книгите, които Стемплър е подчертавал, помисли си Венъбъл, особено едната от книгите.“ Той очевидно се въртеше около това. Тя си взе бележка.
— Докъде си стигнал с учението, Аарон?
— Завърших средно образование и една година в колежа задочно.
— Взимаше вечерни часове тук в града?
— Да, сър.
— Какви са ти оценките в началното училище и гимназията?
— Винаги бях отличен ученик.
— Беше отличникът на гимназията, когато завърши?
— Да, сър.
— А в колежа?
— Е, взех общо четиринайсет часа, преди да напусна. Бяха общо пет предмета. По всичко имах шестици, освен една петица по икономика.
— Защо имаше петица по икономика? Беше ти трудно?
— Не, сър, просто не беше важна за мен.
— Кога напусна Криксайд, Аарон?
— След като завърших гимназия. Бях седемнайсетгодишен.
— Защо си тръгна оттам?
— Нямаше нищо за мен там.
— Никакво бъдеще?
— Само въглищни мини, където не исках да работя.
— Защо?
— Страх ме беше. Те причиниха смъртта на баща ми. Убиха доста хора, които познавах, докато растях. Не ми беше възможно да живея.
— Майка ти все още беше жива, когато напусна?
— Да, сър.
— Тя прости ли ти заминаването?
— Не, сър, не съвсем. Тя искаше аз да сляза в дупката.
— Искаш да кажеш долу в мините?
— Да, сър. Аз го наричам слизане в дупката. Баща ми ме биеше с камшик понеже не исках да слизам долу и тя беше на негова страна, най-вече защото това беше всичко, което знаеше.
— Как те биеше баща ти?
— Възразявам, Ваша светлост — каза Венъбъл. — Има значителна разлика между бой с камшик и биене.
— Няма значение — каза Вейл. — Ще го кажа по друг начин. Колко често те удряше баща ти?
— Веднъж или два пъти на седмица.
— С ръка ли те удряше?
— Понякога. Повечето пъти ме налагаше с каиша.
— Каиша?
— Това е коланът му. Голям, дебел черен колан, може би два инча широк. — Аарон си вдигна ръката и показа с два пръста дебелината. — Той си го сваляше и ме пляскаше с него.
— Как те удряше с него?
— Караше ме да се наведа над стола и да си сваля панталоните и ме удряше.
— Колко пъти?
— Понякога пет, понякога десет пъти. Може би повече.
— Разкъсваше ли ти кожата върху голия задник?
— Да, сър. Понякога кожата ми кървеше.
— И той правеше това веднъж седмично?
— Понякога повече. Винаги, когато се напиваше.
Вейл се обърна към съдията и каза:
— Ваша светлост, не знам щатът какво разбира под биене, но да бъдеш налаган с двуинчов камшик веднъж седмично, докато почнеш да кървиш, за мен лично е точно това.
— Постигнахте целта си, адвокате — каза Шоут, като кимна.
— Аарон, баща ти можеше ли да чете?
— Не, сър.
— А майка ти?
— Много малко. Тя първа ми чете от Библията — като се запъваше.
— Имал си брат?
— Да, сър, брат ми Сам. Той почина при катастрофа с кола.
— Лели, чичовци, други роднини?
Той поклати глава.
— Не.
— Кой имаше най-голямо влияние в живота ти, Аарон?
— Това беше мис Ребека, учителката ми.
— Тя беше твоя учителка, докато отиде в гимназията, нали?