— Точно така. Оказва се, че Лерой е купил пистолета от един заложен магазин в Илендър преди около година. Неговото обяснение в полицията е, че той го е продал на едно момче няколко месеца преди обира.
— И така, сега трябва да се оправим с пистолета — въздъхна Вейл. — Той продал ли го е, или не?
— Няма разписка и няма купувач досега — отговори тя.
— Да влезе капитан Видео — каза Вейл.
— А… адската машина — каза Наоми.
— Чела ли си някога „Хладнокръвно“ от Труман Капоти? — попита Вейл, докато се движеше със стола си по твърдия дървен под към лавицата, където беше включен неговият видеокасетофон. — Не. — А би трябвало — каза той. — Велика книга. Почти можеш да я използваш като учебник по техника на разпита.
— Техника на разпита? Труман Капоти?
— Да! — Той намери една от касетките, които търсеше, и я сложи настрани. — Капоти описва как успял да събере наедно всички подробности за масовото убийство на едно семейство в Канзъс. Извършителите били една двойка злодеи на име Пери Смит и Дик Хикок. Смит си падал по Капоти, а Хикок никога не казвал много. И така Капоти говорел със Смит, когото той познавал като патологичен лъжец, после предавал разказа на Хикок и Хикок, който бил честен, но дяволски невротичен, казвал: „Не, това не беше така, ето как беше“. И така, като ги е противопоставял един на друг, Капоти най-накрая успял да напише подробна книга за престъплението. А, ето и касета номер две.
Той я сложи при първата касетка.
— Какво общо има това с Лерой Нелсън и тази твоя машина? — попита Наоми.
— Камерата е моят Дик Хикок. Накрая, като противопоставим Лерой на камерата, ще се доберем до истината. Виж, Наоми, хората никога не помнят точно какво са казали. Те си мислят, че помнят, но всъщност не е така. Аз мога да цитирам един свидетел от някоя страница със записки, да преразкажа цитата и повечето хора ще се закълнат, че точно това са казали, дума по дума, понеже си мислят, че аз съм го записал и им го чета дума по дума. И така, аз записах Лерой три пъти. А, ето я и другата. Три пъти аз го питам какво се е случило, три пъти той ми разказва историята си, прави някои малки грешки в подробностите, но това е нормално. Освен една. Това е касетка номер едно.
Той включи телевизионния монитор и натисна копчето на видеото. Лерой Нелсън се появи в близък план — висок, мършав мъж, който изглеждаше два пъти по-стар. Побелялата му кафява коса беше сплъстена и неподстригана и когато говореше, обикновено завършваше изреченията си с въпросителна интонация, сякаш се извиняваше за нещо. Той имаше уморени, капнали очи, адамовата му ябълка се движеше като тапа нагоре-надолу по дългия, тънък врат; имаше кожа като излят метал, която вече не беше човешка кожа, а по-скоро груба животинска кожа.
ВЕЙЛ: Разкажи ми за пистолета.
НЕЛСЪН: Е, почти бях забравил за това.
ВЕЙЛ: Защо не ми каза за това?
НЕЛСЪН: Е, както вече казах, той беше откраднат преди няколко месеца, така че не мислех за пистолета.
ВЕЙЛ: И така, ти не си виждал пистолета от няколко месеца?
НЕЛСЪН: Точно така. Откакто беше откраднат.
ВЕЙЛ: Защо носеше пистолет?
НЕЛСЪН: Не носят ли всички?
Вейл извади касетката и я замени с друга.
— И така, в първата касетка той ми казва, че пистолетът е бил откраднат месец преди обира, но не е намерил време да го съобщи. В касетка номер две една седмица по-късно аз не го питам за пистолета, а и той не го споменава. Сега ето я касетка номер три — това е десет дни по-късно, окей? И аз леко го баламосвам. Не можеш да ме видиш, но аз си чета записките.
ВЕЙЛ: Окей, нека поговорим отново за пистолета. Това е много опасно, Лерой, да ти прикачат пистолета.
НЕЛСЪН: Казах ти, продадох го на едно момче, което срещнах в здравния клуб, обаче не го познавам. Това беше просто едно момче, което търсеше да купи пистолет, а на мен ми трябваха пари.
Вейл спря видеото и се обърна към Наоми.
— Видя ли — каза той. — Лерой си мисли, че аз гледам записките. Той е забравил, че ми е казал, че пистолетът е откраднат. Това, което повтаря, е историята, която е разказал на ченгетата.
— И така, приемаме, че Лерой лъже?
— Той лъже някого…
— Сега какво ще нравим?
— Трябва да изясня тази работа с пистолета.
— Мислиш ли, че го е направил той, Марти?
— Съдът ще ни каже.
— Ще поддържаш ли в пледоарията си, че не е виновен?
— Дотук да.
— Ти вероятно ще го спасиш.
— А, чуй сега с какъв тон го казваш. Ти вече си решила, нали? Виновен, така ли?
— Може би. Но теб това изобщо не те интересува. Ти ще го защитаваш независимо дали е виновен, или не.