— Не ме наричай Джени!
— Можем да уредим това много лесно, колега — каза той спокойно.
— Ох, басирам се.
— Виж, Джейн, Бескът седна там и под клетва даде показания, че Стемплър не страда от някакво нефункционално умствено разстройство. По дяволите, сега всичките му показания не струват пукната пара, и ти го знаеш. Той и двамата му приятели оплескаха всичко.
— Ти им направи клопка.
— Не, той сам се застреля в крака.
Двама съдебни полицаи влязоха в стаята, носейки телевизор и видеомагнетофон.
— Какво, по дяволите, е това? — изръмжа Венъбъл.
— Мисля, че е по-добре да видиш някои неща.
Вейл и Венъбъл си поръчаха сандвичи. Вейл включи телевизора и свърза видеото. Сложи първата касетка с превръщането на Аарон в Рой. Гледаха я, докато обядваха. Отначало Венъбъл беше сърдита и скептична, после скептицизмът й се превърна в силен интерес, а накрая почти в ужас. Когато касетката свърши, Вейл я извади и сложи кръстосания си разпит — учебната си касетка — с Моли Ерингтън. Венъбъл се облегна назад, пушейки цигара от цигара, докато слушаше обясненията на Моли.
— Той се преструва! — каза тя, когато той изключи машината.
— Чудесно. Нека се върнем вътре и да докажеш това.
— Това е неправилен съдебен процес и ти го знаеш!
— Ти го предизвика, колега. Не можеш да поискаш прекъсване на процеса.
— Не пропускаш нито един трик, нали? — горчиво каза тя.
— Не мога да си позволя, лейди. Конкуренцията е голяма.
— Дяволите да го вземат, ти дори нямаш доказателства! Ако отидем на нов процес, ще имам двайсет експерти, които ще изядат живи и Стемплър, и мис Фройд.
— Което не можеш да направиш — и дори ако можеш, ще отнеме година, година и половина. Не мисля, че на новите ти партньори ще се хареса това.
— Мамка ти! — тя се изплю, стана и се обърна с гръб към него. Загледа се през прозореца.
— По дяволите — прошепна тя.
— Знаеш ли, ще трябва също да се оправиш с малкото хоби на епископ Рашмън. И това е нещо, което ще извадиш на бял свят при разпита си.
— За какво говориш?
— Хайде, Джейн — каза Вейл рискувайки. — Вие сте намерили тази касетка с момчетата от олтара и аз знам за това. Достатъчно си умна да знаеш, че това е опасно нещо. Който я предостави на съда, стъпва на несигурна почва понеже не може да я докаже, освен чрез признанието на Рой, и точно сега ти си отворила тази врата.
— Стане ли известно, това ми осигурява идеален мотив — каза тя.
— С изключение на това, че Аарон е по-луд от валсуващо муле. Дали е мотивиран, или не, е спорно. Междувременно няма да погубиш само Рашмън, а ще погубиш и цялата фондация.
— Ти водиш този процес задкулисно, копеле такова — рязко каза тя. — Затова беше толкова небрежен при избора на съдебни заседатели. Ти знаеше, че това ще се случи.
— Наистина ли мислиш, че съм толкова непочтен?
— Ха! Ти измисли проклетата дума.
— Е, може да спрем направо сега — каза Вейл. — Нека прокуратурата се съгласи с признанието на Рой за умопомрачение. Ние ще се съгласим Аарон Стемплър и Рой да бъдат настанени в болница и лекувани. Ако Рой бъде изчистен, излекуван, както и да го наречете, тогава Аарон Стемплър ще бъде освободен.
— И ще излезе и ще започне отново да коли хора?
— Казах, че няма проблем с вкарването му в болница. Но да се занимаем с истинския убиец. Рой. Останалото зависи от докторите. Мислиш ли, че точно сега съдебните заседатели ще изпратят Аарон Стемплър на електрическия стол? Всъщност дори ще подсладя нещата за теб.
— Ох, наистина, какво ще направиш, ще го накараш да идва на Коледа и да пее коледни песни на вратата ми?
— Ние не само ще се признаем виновни за убийството на Рашмън, ще признаем и за Питър и Били Джордан.
— Ще признаете това?
— Казах, че ще признаем това. По този начин ще изчистиш и трите случая. Иначе ще настоявам да отидем докрай и това означава, че ще те принудя да определиш истинския мотив за убийството на Рашмън.
— И да унищожим репутацията на жертвата! — каза Венъбъл. — Той е мъртъв, не може да се защити. Човекът е светец.
— Не и според Рой. Не и според видеокасетката с момчетата от олтара.
— На тази касетка би могъл да бъде всеки.
— Рой ще разкаже цялата история. Той ще потвърди, че Рашмън е бил педофил.
— Копеле такова!
Тя поседя тихо няколко минути. Беше я хванал натясно и тя го знаеше. Но гневът не й позволяваше да се предаде.
— Тук говорим за истината, Джейн — тихо каза Вейл. — Нека щатът да се занимае с него. Ще го сложат настрани в Дейзиленд, обществото ще забрави за него след няколко месеца и всички ще си идем вкъщи.
Тя се обърна, тялото й беше настръхнало от гняв. Загледа се през прозореца.