Това беше прост отговор на прост въпрос.
„Защо да се поема риск?“
— Добре — каза Шоут. — В интерес на времето и на парите на данъкоплатците ще приема това. Всъщност да се надяваме малкото копеле никога да не излезе от Дейзиленд.
— Аплодирам вашето съчувствие, Ваша светлост. Все пак правосъдието има сърце — каза Вейл и се засмя. — Благодаря и на теб също, Джейн, че взе мъдро и благоразумно решение.
— Върви се чукай — каза Джейн Венъбъл.
37.
Решението изненада всички в съдебната зала.
— Ваша светлост — каза Венъбъл доста безцеремонно. — Щатът реши, че мистър Стемплър страда от дисоциативно многоличностно разстройство и психическа шизофрения и ние приехме неговото признание, че е виновен, но умопомрачен при извършването на убийството на архиепископ Рашмън, Питър Холоуей и Били Джордан. Затова щатът препоръчва обвиняемият Аарон Стемплър да бъде изпратен в Щатския институт за душевноболни в Дейзиленд за неопределен период от време, докато щатските власти решат, че е способен да се завърне в обществото.
Шоут не загуби време.
— Съдът приема вашите препоръки. С настоящето обвиняемият Аарон Стемплър се изпраща обратно в полицейския отдел, за да бъде закаран в Дейзиленд. Съдът се оттегля до утре девет часа сутринта.
Докато Шоут влезе в кабинета си, пресата атакува предната част на залата.
Преследвани от радио, вестникарски и телевизионни репортери, Вейл и пазачите тласнаха Аарон извън съдебната зала. Репортерите ги снимаха, докато бягаха към арестантската стая. Един от съдебните полицаи стоеше пред вратата и държеше пресата на почетно разстояние. Няколко минути по-късно съдията проби път на Моли през задната врата към един празен офис, където към тях се приобщи Вейл. Наоми и Том потърсиха една празна съдебна зала и набързо организираха пресконференция за младата психиатърка.
— Все още не разбирам какво стана — каза Моли. — Изведнъж всичко приключи!
— Марти ги сложи в малкия си джоб — каза съдията. — Постави Аарон на свидетелската скамейка и Венъбъл предизвика Рой. Следващото, което знам, е, че Рой скочи през парапета и се опита да я удуши. — Съдията тихо се засмя и поклати глава.
— Ох, Боже мой — каза тя.
— Решаващият факт бяха твоите свидетелски показания, Моли — каза Вейл с усмивка. — Венъбъл се огъна, като разбра срещу какво е била изправена.
— Моите показания? Аз дори не бях допусната да дам показания — оплака се Моли.
— Разбира се, че си дала — каза Вейл, като се усмихваше. — Тайно в кабинета на Шоут. И беше като динамит.
— Извини ме — каза тя. — Мислех, че сме екип. Мисля, че това беше за… за…
— За какво? — каза Вейл. — Това беше за победата, Моли.
— Помня всичките ти приказки за величието на закона и… и…
— Аз също така ти казах, че единственият начин да поддържаш закона силен е да го предизвикваш. Ние играхме по правилата и те имаха всичките проклети карти в себе си. Кажи й, съдия.
Съдията, верен на натурата си, повдигна вежди и ръце.
— Извинете ме — каза той. — Имам друг ангажимент. — И се измъкна от стаята.
— Ти си планирал това през цялото време — каза Моли обвинително.
— Точно така — отговори Вейл. — Това беше стратегията през цялото време. Не разбираш ли, Моли? Никога нямаше да спечелим, ако бяхме играли по правилата. Щеше да има нов процес. Те щяха да докарат тежката си артилерия…
— И аз не бях достатъчно добра, за да се изправя срещу тях…
— Не, не, не. Не е в това работата…
— А каква е работата! — рязко каза тя. — Просто да спечелиш?
— Точно така, победата — отговори Вейл отбранително. — И животът на Аарон Стемплър висеше на косъм.
Отговорът прекъсна спора, но не и нейното разочарование.
— Съдът имаше право да чуе цялата история — каза тя накрая. — Заради Аарон трябваше да чуят всичките показания.
— Моли, добре дошла в реалния свят. Това не беше публично състезание, това беше въпрос на живот и смърт.
Наоми подаде глава през вратата. Тя беше организирала пресконференцията и бе докарала гръмогласните любимци на пресата извън съдебната зала надолу по коридора.
— Пресконференция? — каза Моли.
— Твоят славен момент — каза Вейл. — Сега можеш да им кажеш цялата история. Медиите ще танцуват в краката ти.
— Аз се връщам в моя свят — каза тя. — Веднага след като тази шумна пресконференция свърши. Но първо искам да кажа довиждане на Аарон. След това заминавам.
— Заминаваш?
— Връщам се в моя свят. Моите правила. Довиждане, Мартин — каза тя.