— Шоут казва, че си устроил капан на него и Венъбъл.
— Всичко, което направих, е, че споменах името на фондацията „Гудхайм“. Знаеш всичко за това, Рой, ти си в управителния съвет.
— Е, и?
— Това е незаконна организация. Всеки от замесените е проклет престъпник и Шоут го знае.
Шонеси го погледна намръщено.
— Какво ще правиш сега? Ще търчиш из града да съсипеш всеки?
— Не, ако това спре.
— И как предлагаш да стане това?
— Просто. Реорганизация, променете програмата си. Просто се отървете от това. Не ме интересува как ще го направите — това е ваш проблем.
— Не разбираш ли? Така стават работите в днешно време.
— Вече не — каза Вейл. — Един човек като Хари Шоут взима капитал от теб или някой голям адвокат и си мисли, че не дължи нищо. Е, той наистина е длъжник. Очакват той да каже благодаря по много определен начин — както добре знаеш.
— По дяволите, така стават нещата — каза Шонеси грубо. — Това е начинът, по който държавата функционира, в случай че не си наясно.
— Когато подадеш ръка на дявола, Рой, вече си наполовина в ада. Повече не можеш да казваш не. Правиш каквото ти кажат, защото вече те притежават. Дали става въпрос за един милион долара, или за ключа към конгреса няма никаква разлика. Всичко, което е от значение, е цената. Това е като да си в мафията. Разликата е в принудата, ако объркаш нещо, умираш фалирал. В мафията просто умираш, край.
Устните на Шонеси се изкривиха в неохотна усмивка.
— Ти наистина си едно упорито копеле. — Гласът му стана по-твърд и той проби въздуха с показалец. — Ако искаш да стигнеш там, закъдето си тръгнал, трябва да знаеш установената практика.
— Не съм сигурен накъде съм тръгнал и не искам да знам установените правила — каза Вейл. — Аз работя за моите клиенти, точка. Те взимат всичко, което мога да им дам. Някой е застрелян в гърба по време на процеса, голяма работа. Сега защо не поговорим защо наистина съм тук.
— Господи, никога ли не можеш да бъдеш любезен? — каза Шонеси, като смени тона.
Вейл показа кривата си усмивка.
— Точно сега мисля, че бях.
— Имам твърдо предложение за теб — каза Шонеси.
— Ох? За какво говорим? Недвижимо имущество? Коли втора употреба?
Шонеси не обърна внимание на остроумната забележка.
— Ще станеш главен обвинител и помощник областен прокурор. Когато Харди се придвижи нагоре, ти отиваш нагоре. После ти ставаш министър на правосъдието. По дяволите, може да станеш губернатор, преди да навършиш четирийсет и пет. Без никакъв ангажимент.
— Без ангажимент?
— Чу ме какво казах.
Вейл стана. Довърши си пиенето и сложи чашата на мивката.
— По дяволите, вие не искате аз да стана министър на правосъдието — каза той, като тръгна към вратата.
— Защо не?
— Понеже ако стана, вие вероятно ще свършите в затвора — каза Вейл, засмя се сподавено и си тръгна.
Джек Конърмън седеше на една пейка пред съдебната зала и пиеше чаша кафе, когато Вейл излезе. Репортерът стана и тръгна надолу по коридора с него.
— Като динамит си, адвокате — каза той. — Вероятно най-доброто ти представление досега. — Той посочи към една съдебна зала с ръката, с която държеше кафето. — Останалата част от пресата последваха доктора там.
— Защо не си с тях? Тя ще разкаже историята.
— Историята е точно тук, Мартин. Ти вече си история. Това беше дяволски далечен изстрел да поставиш момчето на свидетелската скамейка. Откъде беше сигурен, че Венъбъл ще преобърне личността му?
— Никога не се отказваш, Джек, така ли? — каза Вейл с усмивка.
— Обичам да гледам как работи един майстор.
— Ласкателството няма да мине. Опитвал си и преди.
— И ти също не се отказваш от нищо, нали?
— По дяволите, аз нямам никакви тайни, Джек. — Вейл се усмихна. — Всеки ход го играя пред публика.
— Разбира се, и този е класически. Това представление днес? Ще влезе в книгите! Ти беше добър в делото на Хей-хей, но то беше просто загрявка в сравнение с това дело. Студентите първи курс ще четат за това през следващите години.
— Втори курс — каза Вейл. — Прекалено е трудно за начинаещи.
И двамата се засмяха.
— Можеш да вземеш всичките цитати, които ти трябват от д-р Ерингтън — каза му Вейл.
— Не ме интересува професионалната терминология, сигурен съм, че ще бъде точна в нещата, които има да каже. Интересува ме как постигна оправдателно споразумение в този процес.
— Не съм направил нищо. Прокурорът го направи. Тя предизвика Аарон.
— Как я накара?
— За какво говориш?
— Хайде, Марти, Господи, аз следя кариерата ти вече шест-седем години. Ти разчиташе на това, че Венъбъл ще го предизвика на свидетелската скамейка, искам да кажа.