— Никой няма да знае освен теб и мен — каза Вейл.
— Точно така — каза Аарон, — ти и аз. — После седна и продължи с преобразяването отново и отново, като се присмиваше на Вейл, присмиваше се на всички тях, докато един от пазачите подаде глава през вратата.
— Време е да тръгваме, синко — каза той.
— Значи никога не е имало Рой — каза Вейл категорично. — Това ли искаше да ми кажеш?
Стемплър се наведе отново към Вейл.
— Благодаря ви за всичко, мистър Вейл — каза Аарон, а Рой добави едно изречение и после започна да се смее и продължи да се смее, докато полицаят го изведе през вратата. Вейл чуваше как смехът ехти в коридора. И години след това, в тишината на нощта, той щеше да си спомня този смях. И да чува последните думи на Стемплър:
„Да предположим, че никога не е имало Аарон.“