— Ще те помоля за една малка услуга — каза той.
— Окей — каза Вейл. — Каква?
— Имам едно дело, за което искам да се погрижиш. Безплатно. Това не би трябвало да е проблем, нали така? Разбрах, че твоят дял от неотдавнашното одиране на данъкоплатците е половин милион долара.
— Джо Пинеро беше този, който беше одран — в буквалния смисъл — според съда. Ако това има значение.
Шоут изглеждаше раздразнен. Той затвори очи и каза:
— Не бъди твърдоглав с мен, мистър Вейл.
— Просто излагам фактите. Ваше благородие.
— И бедният стар Ал Силвърмън. Ти наистина му скрои номер, нали? Човекът прекара три седмици в болница и сега разбрах, че е подал молба за преподавателска работа в градския университет.
— Защо изведнъж почваме да съжаляваме бедния стар Ал, Ваше благородие? Нашариха му задника. Случва се.
— Но не и на теб. Не и през последните… колко, четири години, откакто не си загубил дело?
— Има и признания за извършено престъпление, ако правилно си спомням.
— Както знаеш, не гледам с добро око на признанията за извършено престъпление — каза Шоут почти яростно. — Аз казвам, яви се в съда, спечели или загуби, затова са съдилищата.
— Да, сър, знам вашето предпочитание по този въпрос. Колкото до Ал Силвърмън, той е дяволски добър адвокат. Просто лошият случай го погуби.
— Гангстерът ли, мистър Вейл? Всички знаят, че Пинеро е убиец на… — Той неопределено махна с ръка. — Който и да е…
— Което няма абсолютно нищо общо с факта, че трима полицаи са го използвали като тренировъчна круша. За това ли ме извикахте? Да ме сдъвчете, че съм спечелил делото?
— Казах ти за какво става въпрос. Става въпрос за това, сър, че аз ви моля да се заемете с това безплатно дело като лична услуга.
Човек не отказва на съдия от върховния съд лична услуга.
— Надявах се, да се махна за около две седмици и да ида на риболов в Кийз — каза Вейл. — Разбирате, да си заредя батериите. Приемам, че това може да почака няколко седмици…
— Не, не, не — остро каза Шоут. — Насрочването на делото е утре и аз се надявам да влезе в съда след, ох, максимум шейсет дни.
— Какво е обвинението?
— Предумишлено убийство.
— Дело за убийство! Искате да ида на съд с дело за убийство след шейсет дни? Кой е клиентът?
Шоут се наведе напред и се усмихна.
— Аарон Стемплър — каза той.
— Аарон… — започна Вейл и си спомни името. Боже мой! Той загледа Шоут през бюрото няколко секунди. — Тази история с Рашмън…
— Да, мистър Вейл. Историята с Рашмън.
Аарон Стемплър беше момчето, което бяха арестували за убийството на архиепископ Рашмън.
Шоут бръкна в едно чекмедже, извади тънка черна пура, разопакова я и внимателно отряза кранчето й. Вейл извади една цигара.
— Ще имате ли нещо против? — каза Шоут. — Наистина мразя миризмата на цигари. — Вейл сложи пакета обратно, докато Шоут запали пурата със златна запалка, като я въртеше бавно, за да е сигурен, че беше равномерно запалена. После се облегна назад и издуха дима към тавана.
— Насрочването на делото е утре в девет. Тогава ще определя датата. Може би… ох, през първата седмица на април.
— Но това не прави дори шейсет дни!
— Каква е разликата, адвокате? Така или иначе, ще го пратим на електрическия стол.
Шокираното изражение на Вейл предизвика мигновения отговор на съдията.
— Просто за да сме откровени, знам от много достоверен източник, че това малко чудовище е познавало епископа, бил е хванат с оръжието, с което е извършено убийството, и кървавите отпечатъци от пръстите му се простират от жилището на епископа до изповедалня та.
— Изглежда, знаете доста за случая. Вие ли ще водите съдебния процес?
— Това, което току-що ви казах, е всичко, което знам, сър, и да, аз ще го водя. И абсолютно сигурно не очаквам никакъв проблем от ваша страна по този въпрос.
— Разбирам. Е, ако е толкова явен и предрешен, може би просто ще се признаем за виновни и ще се оставим на милостта на съда.
— Няма да има никаква милост при този съд, мистър Вейл. Архиепископ Рашмън беше най-близко до явлението жив светец, който някога градът е виждал. Дори противниците на смъртното наказание ще погледнат по друг начин, ако Стемплър отиде на електрическия стол. А той ще иде. Ще бъде най-презреният подсъдим след Чарлс Менсън. Дори ако се признае за виновен, ще иде на проклетия стол.
Значи това беше. Това беше възмездието за победата с Пинеро. Да го накарат да води загубено дело, да обърнат общественото мнение срещу него и да му пречупят гръбнака. Нека поставим Вейл на колене, за това ставаше въпрос.
— Първото нещо, което ще направим, е да подадем молба да предадем делото за разглеждане в друг окръг. Няма начин…