— В никакъв случай. Никакво предаване на делото. Не можеш да схванеш, нали, адвокате? Излез на улицата, в ресторантите, попитай хората какво мислят. Хората са вбесени, и правилно. Те искат да получат удовлетворение, мистър Вейл. Те искат възмездие. Те изискват това избавление.
— Защо просто не го обесим пред църквата? Там има хубав голям дъб.
— Предупредих те…
— Предупреди ме за какво? Седите си там, казвате ми да водя това дело, след като вече сте избрали смъртната му килия. Казвате, че градът се вълнува за това, но не мога да поискам делото да се гледа другаде…
— Вейл, този разговор е поверителен между теб и мен — тихо каза Шоут. — Ако се появи критичен момент, никога не се е състоял.
— Добре, тогава мога да ви кажа какво мисля за…
— Ни най-малко не ме интересува твоето мнение, така че си спести приказките. Знам, че някои от вас младите перковци ме наричате Хари Палача. Това не ме засяга. Всъщност, ако обесването беше все още на мода, аз пръв щях да ритна стола изпод краката му.
— Може би ще ти позволят да натиснеш копчето на електрическия стол на Стемплър.
Шоут леко се наклони напред.
— Ще има дълга опашка за това. Вероятно ще трябва да разиграем на лотария имуществото му. Може би ще разделим постъпленията между десетките фондации, на които Негово Високопреосвещенство положи началото и подпомагаше в това общество.
Вейл стана и се върна при прозореца. Необходима му беше една цигара да неутрализира противната миризма от пурата на Шоут. Отпи дълга глътка от питието си.
— Какво ще стане, ако кажа не?
— Дори не мога да си представя, че може да бъдеш толкова арогантен — каза Шоут. — Освен това знаеш какво ще си помислят в града, ако откажеш безплатно дело, след като си спечелил по споразумение половин милион долара?
— Да ви кажа истината, Ваше благородие, изобщо не ме интересува това, какво ще си помислят в града. Ако исках да бъда популярен, щях да си направя операция, да си сменя пола и да се състезавам за Мис Америка.
— Не можеш да откажеш молбата на един съдия, Вейл, и ти го знаеш. Това ще бъде самоубийство. Откажеш ли ми, ще обидиш всички съдии в този окръг. Те ще те изядат жив, всеки път когато влезеш в съдебната зала. Искаш ли още едно питие?
— Не, благодаря. Малко е рано за мен. Но ще си запаля една цигара. Искаш ли да изляза отвън?
— О, хайде, пали — каза Шоут раздразнено, като стана и си наля още един скоч.
Вейл запали и почна да наблюдава как аварийната кола закачи една от двете коли, които се бяха блъснали. Той се наведе напред и погледна нагоре и надолу по улицата. Не се виждаше нито един пешеходец. Това беше много странна гледка, особено по средата на следобеда. Когато аварийната кола потегли, влачейки на буксир черната кола, Шоут отиде до прозореца близо до бюрото му и също погледна навън.
— Все още ли вали? — попита той.
— Не. Но температурата е под нулата и няма да се стопи. По-добре да шофирате внимателно по пътя за вкъщи.
— Няма нужда да шофирам, мистър Вейл, това е едно от предимствата на работата ми. Имам си кола и шофьор. Наистина доста внушителен тип. Доста начетен за един цветнокож. Понякога изпробвам писмената си присъда върху него да видя ефекта. Да разбера как стоят нещата откъм тяхната страна.
— Тяхната страна?
— На цветнокожите, латиноамериканците. Обичам да бъда открит и честен. Да чуя нещата от тяхната страна.
— Това е много похвално. Обръщаш ли им някога внимание изобщо?
Шоут не отговори. Той просто загледа Вейл. После подигравателната усмивка пропълзя обратно по лицето му. Отпи още една дълга глътка скоч и хвана пурата си със зъби.
— Това дело ще привлече вниманието на нацията — каза той с очи безжизнени и студени като речни камъни. — Епископът беше известен из целия свят. Това означава, че националната преса ще бъде тук в пълен състав. Искам този Стемплър да има възможно най-добрата защита. Когато изгори, не искам никой да казва, че не е имал възможност да бъде съден честно. И аз ще ти дам доста свобода на действие, просто за да няма критики по отношение на съда тук.
— Шейсет дни да подготвя съдебния му процес изобщо не е свобода на действие. Кой ще бъде държавният обвинител?
— Нямам представа.
— На Янси вече не му е останал добър прокурор. Джейн Венъбъл напуска този месец, за да започне частна практика с, знаеш, Уинкън, Бинкън и Нод или който и да е.
— Допускам, че ще намери някой достоен за тази задача.
Вейл обикаляше стаята напред-назад. Нямаше избор.
— Гръм и трясък, и аз ще бъда изкупителната жертва — каза той на себе си.