— Моля за извинение, не чух?
— Нищо — каза Вейл. — Вижте, аз дори още не съм се срещал с това момче. Всичко, което знам за случая, е това, което прочетох в сутрешния вестник. Искам деветдесет дни. Искам насрочването на делото да се отложи до петък, така че да прекарам утре целия ден с клиента си. Искам призовка, така че да мога да ида на мястото на престъплението без неприятности. И искам областният прокурор да не ми се мотае в краката през следващите трийсет и шест часа — той е работил по този случай от миналата вечер. Искам еквивалентно отношение. И искам пълни сведения от кантората на областния прокурор, не искам никакви проблеми по този въпрос.
— Шейсет дни, Вейл. Това е всичко, което ще получиш. Трябва да приключим с това. Обаче признавам другите ти пунктове, те са разумни искания.
— Също да получа съдебните разноски, това е общоприето.
— Съдебните разноски, да. Личните разноски, вещи те свидетели, пътуванията, всичко това е твой проблем.
Вейл довърши цигарата си и я загаси в един пепелник.
— Двоен удар, а? — каза той най-накрая. — Обществото получава човешко жертвоприношение и в също то време ми теглите един шут.
Шоут изпусна дим и помисли върху това един момент, преди да кимне.
— Това ми харесва, адвокате. Доста точна преценка на положението. Двоен удар — наказание и възмездие. Моите две любими теми.
Навън беше започнало да вали отново. Един общински работник поръсваше сол върху заледените стъпала и Вейл слезе по тях бавно, като се държеше за месинговия парапет. Колите от пътна помощ бяха разчистили улицата, но една тъмносиня лимузина сега беше паркирана пред съда. Някоя важна клечка, която работи до късно, помисли си Вейл. Може би беше колата на Шоут? Но когато Вейл стигна основата на стъпалата, едно лице се появи за момент на задния прозорец, после се скри в сянка. Това беше Рой Шонеси. Шофьорът слезе, заобиколи колата и отвори вратата.
Вейл се взря в Шонеси.
— В града не върви никакво такси — каза Шонеси. — Качи се, ще те закарам вкъщи.
Вейл се качи. Шофьорът на лимузината седна на предната седалка и се обърна към Шонеси.
— Сто и втора, Фрейзър — каза Шонеси. — Намира се до железопътния парк. — И се обърна към Вейл. — Какво ще кажеш за едно бренди?
— О, по дяволите. Защо не?
Шонеси отвори едно отделение в задната част на предната седалка. Показа се малко барче, заредено с малки бутилки с алкохол от по три унции, както в самолетите. Шонеси отвори две от тях и изпразни съдържанието им в старомодни чаши.
— Съжалявам, нямам тумбести чаши за коняк — каза той. — Винаги съм мислел, че това всъщност е голяма глупост, да си въртиш коняка в чашата и да го миришеш. — Той вдигна чашата си. — Да пием за теб, Мартин — имаш ли нещо против да те наричам Мартин?
— Разбира се, не, Рой.
— Ти си една дяволска творба — каза старият ветеран, като се чукна с Вейл. — Някога замислял ли си се да се придвижиш нагоре в обществото?
— Докъде нагоре? — попита Вейл.
— Виж, синко, ти си по-стегнат, отколкото една монахиня между краката, когато стане въпрос за теб самия. Знам, че си от южната част на щата. Без препоръки. Нямаш семейство, за което да разправяш. Малко лош късмет в жизнения ти път. Прочетох досието ти. Трудно изкачване нагоре със собствени сили. Всичките тези глупости.
— Какво целиш?
— Време е да ти кажа. Точно сега ти си Робин Худ. Започваш да трупаш капитал по този труден път нагоре. Да се издигнеш сам, преодолявайки неприятностите, това ще се продава добре, разбираш ли какво искам да кажа?
— Точно сега нямам нищо за продажба.
— Хайде, синко, ти знаеш колко е трудно да влезеш без произход в тези правни фирми с платинени табелки. Ти си най-добрият адвокат в щата. Никой не иска да се изправи срещу теб.
— Това някакъв вид предложение ли е?
— Нека кажем, че това е част от твоето продължител но обучение. Трябва да се докараш малко.
Вейл се засмя.
— Искаш да кажеш да бъда приет от обществото.
Шонеси се засмя още по-силно.
— Точно това искам да кажа, да бъдеш приет от обществото.
— Защо да си давам труд?
— Защото искаш да се преместиш в другата част на града. Ти искаш това, което всички искат — поклони и реверанси, да си свалят шапката, да те наричат мистър и да са искрени. Не искаш да се занимаваш с разни гангстери. След десет, дванайсет години ще имаш пари в банковата си сметка, но ще ти е дошло до гуша от такава утайка като клиенти. Все още няма да си приет от обществото, както ти го каза.
— Затова ли ми пробутахте този случай с Рашмън?
Шонеси се засмя.
— Не му обръщай внимание. Трябва ти малко смирение, Мартин. Освен това те искат да направят едно смешно шоу от този процес, и ти ще им помогнеш. Ще ги накараш доста да поработят за тази присъда.