Повечето от останалите в екипа на Янси не можеха да различат един правен документ от свидетелство за раждане, така че той си имаше неприятности, а след осемнайсет месеца го очакваха избори. Но ако беше разтревожен за бъдещето си, то не го показваше в действията си. Беше си все същият усмихнат човек. Махна към един стол и Джейн седна срещу него, кръстоса крака и почна да масажира с ръце крака, който я болеше.
— Слушай, трябва да разбереш — каза тя, — че прекарах цялата сутрин в една болница да разговарям с една умираща жена, навън е около двайсет градуса по Фаренхайт, градът се е превърнал в ледена пързалка и краката ме болят до смърт. Наистина не съм в добро настроение, така че това, което имаш наум, е желателно да са добри новини.
— О… е, може би по-добре да изчакаме до по-късно, когато ти…
— Не, не, Джек. Не ми ги разправяй тия. Ти започна, така че сега не можеш да спреш.
— Аз всъщност още не съм започнал.
— Разбира се, че започна, когато ме покани тук за този малък интимен разговор, така че изплюй камъчето.
— Какво искаш?
— Една малка услуга.
Венъбъл загледа Янси подозрително. След шест години тя го познаваше прекалено добре.
— Не мисля така.
— Какво не мислиш така?
— Не мисля да правя услуги точно днес.
— Все още не съм казал нищо!
— Знам, но наистина няма нужда да чуя повече, за да разбера, че отговорът е не. Знаеш ли защо? Защото не ти се доверявам, Джек. Ти би излъгал и себе си, ако беше целесъобразно. Така че, каквото и да поискаш, ако оправдава това малко съвещание, отговорът е определено не. Н с проклето Е. Сега, ако ме извиниш, имам работа. След двайсет и осем дни съм вън оттук, а имам доста неща да разчистя.
— Но това е дело, което се пада на човек веднъж в живота.
— Дело? Дело! Нямам време за никакви дела. След двайсет и девет дни ще бъда в моя бъдещ офис на двайсет и осмия етаж и ще правя значителна сума пари като шеф в…
— Аз вече говорих с Уорън.
— Уорън? Говорил си с Уорън Ленгтън? За какво?
— Просто ме изслушай. Аз ще преразпределя всичките ти други дела. Забрави за тях. Искам да се концентрираш само върху едно нещо, докато напуснеш.
— Което е?
— Делото Рашмън.
— Делото Рамън? Какво дело Рашмън?
— Не си ли чела сутрешните вестници?
— Гледах го за около две минути по телевизията. Рашмън е убит, заподозреният ще отговаря.
— То е твое. Това ще бъде единствената ти грижа. Свърши го и ще напуснеш с моята благословия.
— Архиепископ Рашмън. Ти ми даваш това с Рашмън… по дяволите, аз си имам работа, на която трябва да постъпя след по-малко от месец! Това нещо може да продължи вечно. За Бога, горкият човек беше убит едва снощи. Той дори още не е погребан, а ги вече ме пращаш в съда.
— Това дело ще влезе в съда веднага щом съдията успее да намери свободна дата. Всички искат то да свърши веднъж завинаги.
Тя скочи сърдито на крака.
— Съжалявам — извика тя. — Не мога да го поема. — Не можеш да ми го възложиш. Аз съм уведомила, че напускам. Ще ме имаш още двайсет и осем дни, край. После съм вън оттук, Джек.
— Виж, Блендинг, Ленгтън и т.н. и т.н. ще се съгласят. Ти ще идеш при тях като герой. Голяма реклама за фирмата… национална реклама. Това ще се появи на първите страници на вестниците, Джени. По дяволите, аз мислех, че ще си доволна.
— Нямам време.
— Разбира се, че имаш, Джени.
— И престани с това галено Джени.
— Уорън и аз идеално се споразумяхме. Това дело е прекалено важно, за да го пренебрегнеш. Няма да за почнеш при тях, докато не свърши.
— Да те вземат дяволите! На никой ли не му хрумна първо да говори с мен? Вие си играете с моята кариера.
— Ти си моя, докато съдът произнесе смъртната присъда, мила моя. Трябва вече да свикваш с тази мисъл.
— Ти си направил това, за да ми го върнеш заради напускането.
— Виж, това ще бъде лесно разрешимо дело — просто не можем да поемем рискове. Не можем да го провалим, по всички нравила. — Той млъкна за минута, после добави: — И аз направих това, както ти мило се изрази, защото си най-добрият прокурор, който имам… и аз искам да съм дяволски сигурен, че ще имаме това копеле опаковано с панделка като подарък и завързано за горещия стол, разбираш ли? По дяволите, ти трябва да си поласкана, че съм те избрал за тази работа.
— Поласкана, друг път, просто нямаш никой друг. Вечно ще съм ти благодарна, Джек. Всичко, което знам за архиепископ Рашмън, са двете минути предаване, които гледах по четвърти канал тази сутрин.
— Държим заподозрения в ръцете си. Но знаеш каква е обществеността. Тя иска кръв. Око за око, така да се каже. — Той се изкикоти на жестоката шега, въпреки че Венъбъл не знаеше, че очите на архиепископа са били извадени по време на нападението.