Всички я погледнаха.
— Джейн Венъбъл.
— Невъзможно — каза Вейл. — Тя ще работи в една от тези престижни фирми в края на месеца. Вече е подала молба за напускане!
— Е, очевидно я е оттеглила. Това беше моят вътрешен човек. Това е самата истина.
— Не са пропуснали нито един номер — каза съдията. — Този път всички ще си го върнат.
— Копелета — каза Вейл, като се усмихваше със стиснати устни.
Събраха се около голямата маса. Вейл не обръщаше внимание на храната, ходеше из стаята с една линийка, която използваше като рапира, и цепеше въздуха с нея, докато говореше. Беше си свалил пуловера й ходеше но тениска с надпис „На мъртвите с благодарност“, наполовина извадена от джинсите.
— Е, на тях им е необходимо едно нещо, за да стъкмят делото, и те все още го нямат — каза той.
— И какво е то? — попита Наоми.
— Може да си имат оръжието, може да си имат отпечатъците и кръвта по тялото на Аарон, заснетата сцена в изповедалнята, но нямат мотива, за да оправдаят делото.
— Защо? След като могат да докажат, че ножът е бил в ръката му, че е бил в стаята и после в изповедалнята…
— Характерът на престъплението. Томи — каза Вейл. — То е прекалено ужасно. Съдебните заседатели ще искат да узнаят защо. Когато видят това момче там, ще поискат да разберат защо е извършило такава постъпка. Можеш да се басираш на фолксфагена си, че Венъбъл кара Стенър и целия му екип да работят извънредно, за да открият това.
Съдията не каза нищо. Той седеше тихо на стола си, ядеше пастърма с ръжен хляб, отпиваше мляко със сода и следеше как Вейл развива делото си.
— Какво ще стане, ако не намерят мотив?
— Тогава ще измислят.
— В такъв случай, какво можем да направим? — попита Гудмън.
— Да го намерим преди тях — каза Вейл. — Така че да можем да помислим как да го опровергаем пред съда. Така ли е, съдия?
— Без правдоподобен мотив, мисля, че няма да го изгорят. Доживотен, може би, но не на електрическия стол. И така, Мартин, разкажи ни за нашия клиент.
— Няма да повярвате — отвърна Вейл.
— Луд ли е? — попита Томи.
— Държи се нормално, както всички в тази стая.
— Което не ми говори много — вмъкна съдията.
— Казвам ви, че това е най-сладкото момче, което бихте искали да срещнете. Изглежда като хорист. Ако беше на шест години, щеше да мине за Шърли Темпъл.
— Има ли ореол? — саркастично попита съдията.
— Кълна се в Бога, че може да мине за ангел. Говорих с една от сестрите в „Света Катерина“ и знаете ли как го описа? Великодушен, внимателен, услужлив…
— Пестелив, смел, чистоплътен и почтителен — това е веруюто на бойскаутите — каза Томи. — Има ли орден за забиване на нож?
— Не е смешно. Искате ли да чуете, или не?
— Не се дразни, не се дразни — каза Наоми.
— Прекарах двайсет-трийсет минути с момчето. Предавам ви първото впечатление, окей? Той е някъде от Кентъки, Криксайд.
— Криксайд? — попита съдията.
— Криксайд. Понеже е близо до един водопой.
— Страхотно — изстена Гудмън. — Това ме чака мен, усещам го.
— Прав си Томи. На около час път с кола южно от Лесингтън, близо до едно място, наречено Дрии Рок.
— О, Дрип Рок. Защо не каза така?
— Според момчето дори го няма на картата, но местните в Дрип Рок знаели как да стигнеш дотам.
— А кой ще ми каже как да стигна до Дрип Рок?
Наоми се върна в стаята с една голяма карта. Просна я върху масата и проследи магистралата южно от Лесингтън.
— Хей — каза тя. — Ето го Дрип Рок. Той е точно на север от Кърби Ноб и на север от планината Циом.
— Чудесно — каза Гудмън, — и вероятно е зарит с десет фута сняг по това време на годината. Какво да направя, да се спусна с парашут ли?
— Ще измислиш нещо — каза Вейл. — Искам да знам всичко, което може да се узнае за Аарон Стемплър от деня на раждането му до деня, в който са го намерили в изповедалнята. Искам да знам къде е расъл, какви са били родителите му, какво е правел в училище, кои са му били приятелите, какво е чел, какъв вид музика обича, спортувал ли е, кога е спал за пръв път с момиче. Искам да знам какво мисли, защо го мисли, кое го подлудява, кое го възбужда… Искам да знам всичко това. Това е за теб. Томи. Момчето е твое. Излети до Лесингтън, наеми кола и иди там, колкото е възможно по-скоро. Но първо искам да поразпиташ за него тук. Иди в Дома на спасението и до квартирата му — тя е на Рийджън стрийт.
— Чудесно.
— Провери и на двете места, после тръгни за Криксанд след насрочването на делото.
— Съдия, правната част е твой проблем. Трябват ни исторически дела за убийства чрез обезобразяване, убийства чрез намушкване, включително пол, вероизповедание и възраст. И убийство от лудост. Искам да хвърля правни прецеденти по Шоут с такава сила и бързина, че да падне от мястото си, за да ги хване. Всичко, което може да се използва. Искам да знам какви хора извършват този вид престъпления — и защо? Глупости, няма смисъл да ти го казвам. Наоми, провери своите сигурни източници за това. Има статистика за всичко, може да изскочи нещо, което да използваме.