— Обяви първото дело — каза той.
— Щатът срещу Аарон Стемплър.
— Всички ли присъстват? — попита Шоут.
— Да, сър — отговори Макгърди.
Шоут погледна над очилата си. Венъбъл, както винаги, беше зашеметяваща. Тя носеше тъмносив костюм по поръчка. Косата й беше сресана назад в коте. Вейл беше облечен почти наслуки. Сложил си беше сако от туид, дънкови панталони, тенис обувки, неописуема вратовръзка и яркочервени тиранти.
— Виждам, мистър Вейл, че не сте ходили на бръснар след последната ни среща.
— Имах подобни предложения — отговори Вейл с усмивка.
— По-добре ги приемете, преди да започне процесът. Готови ли сте да продължим?
— Да, Ваша светлост.
— Мадам прокурор?
— Да, съдия. Щатът обвинява задържания, Аарон Стемплър в престъплението предумишлено убийство с разбирането, че на 26 февруари 1983 г., около десет часа вечерта споменатият Стемплър е извършил в този окръг и този град, с преднамереност и предумишлена злоба, убийство чрез намушкване с нож на преподобния архиепископ Ричард Рашмън. Още повече, поради характера на престъплението, Ваша светлост, ние настояваме да му бъде отказано правото за пускане под гаранция.
— Какво признава вашият клиент, адвокате? — каза Шоут на Вейл.
— Ваша светлост — каза Вейл, — ако съдът не възразява, бих отправил едно искане моят клиент да бъде изпратен в Щатската психиатрична болница в Дейзиленд за психично освидетелстване, преди да бъдат предявени обвинения срещу него.
— Убийство първа степен, Ваша светлост. Не сме съгласни — рязко отвърна Венъбъл. — Имаме повече от достатъчно сигурни доказателства да гарантираме твърденията си.
— Да, съгласен съм — каза Шоут. — Определено тук, поначало, съществува голямо предизвикателство към обвинението. Разбира се, това е работа на Върховния съд да вземе решение. Разбирате ли обвиненията, предявени към вас, мистър Стемплър?
Младежът погледна към Вейл, който каза:
— Ваша светлост, моят клиент отказва да отговори въз основа на това, че отговорът му може да му навреди.
И двамата, и съдията, и Венъбъл, изглеждаха объркани.
— Подсъдимият използва правото си да не отговаря дали разбира, или не обвиненията, повдигнати срещу него? — попита Шоут изненадано.
— Да, сър. Докато нямаме пълно психично освидетелстване, той ще използва правото си да не отговаря на каквито и да било въпроси, отправени срещу него.
— Е, това е нещо ново за мен — каза Шоут, като клатеше глава. — Какво ще кажете за гаранцията? Прав ли съм, ако приема, че не търсите пускане под гаранция, мистър Вейл?
— Прав сте — каза Вейл. — Всъщност поради необичайната гласност, която получава моят клиент и заради характера на престъплението, в което е обвинен, ние на първо време ще поискаме смяна на окръга за процеса.
— Не се приема — рязко каза Шоут, преди Вейл да свърши.
— Искаме изключение.
— Взема се под внимание. Нещо друго?
— Ваша светлост, мистър Стемплър е бил подложен няколко часа на разпит от полицията и членове на канцеларията на областния прокурор, преди дори да ми е предадено делото. Ето защо разбирам, че неговите права не са били уважени.
— Били ли са му разяснени правата му? — обърна се Шоут към Венъбъл.
— Да, Ваша светлост — отговори тя. — С него е разговаряно три пъти и трите пъти са му били обяснени правата.
— И той отказал ли се е от правата си?
— Да, Ваша светлост. Имаме три показания, подписани от затворника, че е съгласен да говори със служебните лица без присъствието на адвокат.
— Той все още… — започна Вейл, но Шоут го прекъсна:
— Мистър Вейл, оказва се, че той напълно е бил предизвестен, но се е отказал от правата си. Ако желаете, можем да извикаме служителите, които са го арестували, и под клетва да потвърдят…
— Не е необходимо, сър. Моят клиент не отрича, че се е отказал от правата си. Нашето възражение е, че той е бил подложен на разпит няколко часа, преди изобщо да е имал адвокат.
— Вижте, адвокате, вие се съгласихте да приемете делото на следващата сутрин след събитието…
— А той е бил разпитван два пъти… два пъти… преди това — каза Вейл, като вдигна нагоре два пръста. После седна на ръба на писалището си с кръстосани крака и с палци свити около огненочервените си тиранти.
Шоут въздъхна.
— Мисля, че тук се мъчим да цепим косъма надве, адвокате. Не виждам никакви нарушения на правата.