— Ох, наистина! — оплака се Венъбъл. — Какво искате да направим, колега, да го пуснем?
— Не, аз казвам, че той доброволно ще влезе в криминалния отдел на щатската болница с цел да бъде психически освидетелстван. Съветът там ще реши дали ще може да застане пред съда.
— Съдия… — започна Венъбъл.
Вейл вдигна рамене.
— Прецедентът Джорджия, съдия. Щатът срещу Епълби.
Шоут прочете сектора, който беше цитирал Вейл. Свали си очилата, облегна се назад в стола си и почна да дъвче дръжката на очилата.
— Е, адвокатът има право — каза той на Венъбъл примирително.
— Но той доброволно ще се подчини — оплака се Венъбъл.
— Разбирам вашия ужас, мис Венъбъл. Аз бих ви предложил да продължите процедурата с журито и да издадете обвинителен акт, колкото се може по-скоро, така че да можем да продължим в случай, че мистър Стемплър бъде сметнат за способен да застане пред съда. Междувременно, можем да продължим и да определим датата на съдебния процес за двайсет и шести април. — Той се усмихна и на двамата.
— Ваша светлост — каза Вейл. — Ние с необходимото уважение молим съда за поне деветдесет дни за подготовка на делото.
— Вторник, двайсет и шести април, девет часа сутринта, мистър Вейл. Това е достатъчно време.
— В такъв случай, Ваша светлост, ние протестираме.
— За какво?
— За датата на процеса.
— На какво основание, сър? — избухна Шоут.
— На основание, Ваша светлост, че към мистър Стемплър не е предявено обвинение за престъпление, така че не можете да определите дата, на която да бъде съден.
В прескабината Конърмън отметна глава назад и се засмя.
— Чудесно — каза той.
Шоут се загледа във Вейл. Венъбъл стана, за да се противопостави на възражението, но осъзна, че Вейл беше прав. Съдията трудно можеше да насрочи някой да бъде съден, след като официално не е обвинен в нищо.
— Защо просто не го освободим — изсъска тя на Вейл. — Може би следващия път ще се докопа до някой кардинал или до папата?
— А защо не някой прокурор? Наистина ще направи голяма услуга на обществото — отвърна Вейл с усмивка.
Шоут загуби. Той сложи юмрука си на края на гъвкавата линийка, повдигна другия край и я остави да плесне силно по масата. И Вейл, и Венъбъл се стреснаха от острия гръм, който прозвуча като пистолетен изстрел. Съдията стана и се наведе напред към двамата адвокати.
— Това е предостатъчно, и за двамата се отнася! — извика Шоут. — Ако имате нещо да кажете, ще се обръщате към съда, това ясно ли е? Този процес — ако изобщо започне — няма да се превърне в бой между куче и котка. — Той поклати сърдито глава. — Аз изпращам мистър Стемплър на служителите в щатската болница за пълно психическо изследване. Аз също така нареждам на канцеларията на областния прокурор експедитивно да поискат официално обвинителен акт от съдебните заседатели по тези обвинения. Всякаква информация, събрана от мистър Стемплър, преди мистър Вейл да бъде ангажиран като негов адвокат, няма да се признае от съдебните заседатели и съда. Още въпроси? Добре! Пристав, обяви следващото дело.
Конърмън се облегна назад върху седалката си, раз-кърши ръце и поклати глава:
— Това копеле отново го направи!
— Какво е направил? — каза Е. Дж. Одъм.
— Е, точно сега щатът дори няма права върху Стемплър, а само щатската болница. Разпитите не се признават, вероятно това ще стане и със снимките; Стемплър не е обвинен в нищо и Шоут дори не може да определи дата за процеса, докато Стемплър не бъде изследван, което ще отнеме няколко седмици.
— Е, и? — каза Одъм и вдигна рамене. — Вейл ще си получи деветдесетте дни. Голяма работа.
— Помисли върху това, Е. Дж. Да предположим, че психиатрите в Дейзиленд постановят, че Стемплър не е способен да застане пред съда? Той ще свърши в някоя лудница. Това ще спаси Стемплър от електрическия стол — точно това, което Вейл иска.
— Какво ще стане сега? — Аарон попита Вейл, докато пресата се придвижваше напред.
— Ще си излезем оттук — каза Вейл, като кимна към съдебния изпълнител, който ескортира Стемплър от залата. Вейл кимна към Гудмън, който седеше зад него на първия ред в залата. Двамата последваха Стемплър и съдебния изпълнител в стаята за арестанти.
— Аарон, това е Том Гудмън, моят следовател. Той работи върху твоето дело заедно с мен.
— Да, сър — каза момчето и подаде ръка.