— Трябва ни мотив — каза Вейл. — Това е нещо, което искам да откриеш преди тях. Да се надяваме, че те няма да могат да намерят такъв. Ако те не успеят, ще трябва да започнем делото с твърдението, че е ненормален. Ако успеят, тогава ние сме в беда. И така, първото нещо, което искам да разбереш, е дали Аарон е имал мотивация да убие епископ Рашмън — ако го е убил той.
Тя седеше много изправена в стола си, краката й стояха примерно върху пода и отпиваше от бърбъна си.
— Мислиш ли, че той го е направил?
— Да — каза той и запали цигара.
— И все пак ще го защитаваш?
— Първото правило, Моли: Обвиняемият е невинен до доказването на вината. Доказване на вината! Не какво мисля аз или какво мислиш ти, а какво мисли журито. Разбира се, аз не работя само в тази плоскост. В началото винаги приемам, че моят клиент е виновен.
— Защо?
— Затова идват при мен.
— Това е много цинично.
Той поклати глава.
— Практично — каза той. — Ако аз мога да докажа за себе си, че Аарон Стемплър не е убил епископа, тогава ще мога да убедя и съда.
— А ако не можеш?
Той вдигна рамене.
— Всички приемат, че Стемплър е виновен. Така че моята работа, нашата работа — е да опровергаем прокурорското обвинение, което означава аз да предвидя какви ще са техните доводи… и да докажа моите в същото време. Ето къде е и твоята роля.
— Не разбирам.
— Областният прокурор ще бъде много упорит в това дело, а прокурорът е истинска баракуда.
— Как се казва?
— Името й е Джейн Венъбъл. Тя е много добра и си има личен мотив. Закопах я на едно дело преди няколко години, така че тя ще гледа да направи една резка върху пушката си за моя сметка. Съдията не ме харесва. Градът, окръгът и щатът искат да видят кожата ми опъната върху вратата на съда.
— Знам — каза тя. — Прочетох статията за теб в „Сити мегазин“.
Вейл се усмихна:
— Не вярвай на всичко, което четеш!
— Мислех, че тя е похвална — в професионално отношение, искам да кажа. Тя не те разкрива много като личност.
— Предпочитам го по този начин.
— Защо?
Той помисли малко, като се чудеше дали вече не го беше подложила на психоанализа.
— Искам вниманието да е фокусирано върху клиента и фактите.
— Много е трудно да се направи. Ти си толкова… ярък.
— Ярък?!
Тя се смути.
— Е, статията те показва по този начин.
— По-добре да съм нещо. Всички в града не само приемат, че Аарон е виновен, те искат да го опекат. Освен това…
— Мислиш, че това ще стане? — попита тя. — Искам да кажа, че ще го сложат на електрическия стол?
— Разбира се. Това, което ние искаме, е справедливост, това, което обществото иска, е отмъщение. Когато един човек е обвинен в престъпление, особено в углавно престъпление, погледнете от другата страна на съдебната зала, където седи прокурорът — там винаги са съпругата на жертвата, приятелите, майката, бащата, сестрата, братът, седнали точно зад него и искат библейското око за око. Съдебната зала е една римска лъвска клопка. Нашата работа е да държим обвиняемия извън клопката.
— Така ли виждаш клиентите си, като човешки жертвоприношения?
— Моли, аз познавам закона много добре. В това съм много добър, но съм и дяволски прагматичен.
— И агресивен…
— Напълно.
— Предан…
— Наричам го съсредоточен.
— Циничен…
— Това е много съществено. Не вярвай на никого, не вярвай на нищо. Не вярвай на това, което виждаш, което чуваш, което четеш. И, за Бога, не се доверявай на нито един човек.
— Всичко това звучи… не знам, така…
— Вулгарно е добра дума — прекъсна я Вейл. Гласът му беше почти небрежен. — Законът е вулгарен. Убийството е вулгарно. Грабежът, изнасилването, нападението, незаконното присвояване, разводът, всичко това е вулгарна работа. Трябва да свикнеш. Не се опитвай да правиш наука от това. Не търси етика, просто бъди благодарен, ако я откриеш. Не търси справедливост, просто се моли да ти дадат малко. — Той наля една глътка бърбън в кафето си. — Това, което правиш, е да се бориш за един човешки живот, когато половината от журито си кимат, а съдията мечтае да му пийне в края на деня, и единственият човек, който те слуша, е твоят клиент. Това е мръсна борба. Не я издигай в нещо благородно. Остави това на писателите.
— Предполагам, че има доста неща да науча — каза тя.
— Ти се тревожи за Аарон — каза той с окуражителна усмивка. — Остави аз да се тревожа за съдията и журито. В очите на съда престъпленията се делят на две категории: malum in se и malum prohibitum. Най-сериозните са malum in se, което означава „погрешни сами по себе си“. Вътрешно лоши. Убийството. Изнасилването. Осакатяването. Malum prohibitum е всичко друго — от кражба до незаконно присвояване. — Той се разходи пред таблото със снимките. — Това, което имаме тук, докторе, е malum in se в крайна степен. — Вейл посочи снимките. — Щатът ще иска наказанието да съответства на престъплението.