— Електрическия стол — каза тя.
Вейл кимна.
— Никакви затворници, както казват. Освен ако докажем, че е невинен или луд.
— Има ли вероятност да е невинен?
— Така казва той.
— Той казва, че не е убил епископа?
— Защо не го оставим сам да ти го каже — и Вейл сложи касетката. — Това е късо интервю. Те се готвеха да го преместят в Дейзиленд. Между другото аз записвам всеки разговор и искам и ти да правиш същото. Ще се изненадаш колко неща може да се научат при гледането на касетките.
— Имам малко опит с видеокасети — каза тя.
— Това е добре. Записът е от градския затвор днес около обяд. Не е много, но поне ще се запознаеш с пациента си.
Той натисна копчето за възпроизвеждане. Появи се Аарон от кръста нагоре, седнал на подвижното легло в затворническата килия. Беше наведен напред с лакти върху коленете. Вейл го нямаше в кадъра, само гласът му се чуваше.
ВЕЙЛ: Кажи пълното си име, Аарон.
СТЕМПЛЪР: Аарон Лук Стемплър.
ВЕЙЛ: Откъде си?
СТЕМПЛЪР: Криксайд, Кентъки.
ВЕЙЛ: Откога си в града?
СТЕМПЛЪР: От две години. Дойдох тук през март 1981 г.
ВЕЙЛ: Къде си учил?
СТЕМПЛЪР: В училището в Криксайд. После отидох в гимназията в Лордсвил, на около двайсет мили от Криксайд.
ВЕЙЛ: Живи ли са родителите ти?
СТЕМПЛЪР: Не, сър. Баща ми умря от рак на белите дробове преди четири години. Мама почина миналата година. Брат ми Самуел умря при катастрофа.
ВЕЙЛ: Някакви близки роднини?
СТЕМПЛЪР: Не, сър.
ВЕЙЛ: Завърши ли гимназията?
СТЕМПЛЪР: Да, сър.
ВЕЙЛ: Какви бележки имаше?
СТЕМПЛЪР (гордо): Аз бях отличник, освен по математика. Никога не ми е харесвала математиката, но преминах добре.
ВЕЙЛ: Кога за първи път срещна епископ Рашмън?
СТЕМПЛЪР: Когато дойдох в града. Срещнах един човек на име Били Джордан и той ме заведе в Дома на Спасението. Там срещнах епископ Рашмън.
ВЕЙЛ: А бяхте ли приятели? Искам да кажа, епископ Рашмън беше ли добър с теб?
СТЕМПЛЪР: Да, сър. Той ме прие в Дома, остави ме да работя в църквата и да спечеля малко пари. Също така ми помогна да започна задочни курсове в колеж. ВЕЙЛ: Задочни курсове?
СТЕМПЛЪР: Да, сър, учех по пощата.
ВЕЙЛ: Какво учеше?
СТЕМПЛЪР: Знаете, начални курсове.
ВЕЙЛ: Като подготвителни курсове. Английски и такива неща?
СТЕМПЛЪР (кима).
ВЕЙЛ: Кога започна тези курсове?
СТЕМПЛЪР: Миналата есен. Епископът каза, че ще бъде загуба за мен, ако не продължа образованието си.
ВЕЙЛ: Харесва ли ти училището?
СТЕМПЛЪР: Да, сър. Ученето е любимото ми занимание. Разбира се, акцентът ми винаги разсмива хората.
ВЕЙЛ: Затова ли учеше задочно?
СТЕМПЛЪР: Не, сър… по-евтино е. И винаги ми се налага да работя по нещо. Така че не можех да уча редовно.
ВЕЙЛ: Какво работеше?
СТЕМПЛЪР: Точно това работя сега в библиотеката, чистя и така нататък.
ВЕЙЛ: Аарон, ти и епископ Рашмън имахте ли някакви разпри, лични или други?
СТЕМПЛЪР: Не, сър. Той искаше да се приобщя към църквата и аз учех за това. Гледах видеокасетки на службите и момчетата от олтара, такива неща.
ВЕЙЛ: Не си ли малко стар за момче за олтара?
СТЕМПЛЪР: Това беше добър начин да уча. За църквата, искам да кажа.
ВЕЙЛ: Обсъждал ли си това с епископа?
СТЕМПЛЪР: Да, сър. И четях книги. Епископът ми позволяваше да взимам книги от библиотеката му, когато пожелая.
ВЕЙЛ: Какви книги?
СТЕМПЛЪР: Всякакви. Каквито си поисках. Четях всичко.
ВЕЙЛ: Но тези дискусии с епископа не бяха гневни разговори, нали така? Искам да кажа, че са били приятелски дискусии?
СТЕМПЛЪР кима: Да, сър. Говорехме за различни вероизповедания, в които хората вярват.
ВЕЙЛ: Значи ти не си бил възпитан като католик?
СТЕМПЛЪР колебае се и поглежда настрани: Да, сър. Ходех в църквата на Исус Христос и Вечното покаяние.
ВЕЙЛ: Това е било името на църквата? Не мисля, че съм го чувал преди.
СТЕМПЛЪР: Беше просто един местен проповедник, мистър Вейл.
ВЕЙЛ: И така, нека обобщим всичко, епископ Рашмън ти е помогнал да почнеш курсове в колежа, помогнал ти е да се настаниш в Дома на Спасението, помогнал ти е да си намериш работа и е говорил с теб да станеш католик, може би дори момче на олтара. Не е ли това достатъчно?
СТЕМПЛЪР: Да, сър.
ВЕЙЛ: И вие двамата никога не сте се карали, не сте имали сериозни пререкания?
СТЕМПЛЪР: Не, сър.
ВЕЙЛ: Дори когато напусна Дома на Спасението?
СТЕМПЛЪР: Не, сър. Той разбра, че е дошло време.
ВЕЙЛ: Аарон, разбираш ли защо си тук?