СТЕМПЛЪР: Да, сър. Казват, че съм убил епископ Рашмън.
ВЕЙЛ: Знаеш ли какво ще стане сега?
СТЕМПЛЪР: Ще ида в Дейзиленд и там ще решат дали съм луд, или не и ще застана пред съда.
ВЕЙЛ: И ти разбираш сериозността на всичко това?
СТЕМПЛЪР: Разбира се. Може да ме екзекутират.
ВЕИЛ: Разкажи ми за вечерта, когато беше убит епископът. Ти беше в апартамента му, нали така?
СТЕМПЛЪР: Да, сър. Момчетата от олтара се събрахме там. Погледахме видеокасетата. После пихме по нещо разхладително — кола и сладки и говорихме, знаете… да си католик и така нататък.
ВЕЙЛ: По кое време стана това?
СТЕМПЛЪР: Е, не мога да бъда сигурен, понеже нямам часовник. Струва ми се, че отидохме там… около осем. Стояхме около час и половина. Така че предполагам, си тръгнахме около девет и половина.
ВЕЙЛ: И кои бяхте там, Аарон?
СТЕМПЛЪР: Питър, Джон, Били, Сид и аз. И епископът.
ВЕЙЛ: Всички ли живеят в Дома на Спасението?
СТЕМПЛЪР: Освен Били и мен.
ВЕЙЛ: Какви са фамилните им имена?
СТЕМПЛЪР: Не използваме фамилни имена в Дома на Спасението, мистър Вейл.
ВЕЙЛ: Не знаеш фамилните им имена?
СТЕМПЛЪР поклаща глава: Освен на Били Джордан.
ВЕИЛ: Къде живее той?
СТЕМПЛЪР: Има си стоянка долу в Пещерите, като мен.
ВЕЙЛ: Добре, значи ти си тръгнал от епископа някъде около девет и половина. Къде отиде?
СТЕМПЛЪР: Отидох на долния етаж в офиса да си взема книга.
ВЕЙЛ: Колко дълго стоя там?
СТЕМПЛЪР (колебае се): Аз… ъ-ъ, не съм напълно сигурен.
ВЕЙЛ: Защо не си сигурен?
СТЕМПЛЪР (става неспокоен, неуверен): Щото… не си спомням, нямам часовник. Аз четях… беше „Алманаха на Бедния Ричард“ от Бенджамин Франклин. И чух нещо на горния етаж, така че тръгнах по стъпалата и извиках, но нямаше отговор. Изкачих стъпалата и извиках на епископа. Когато стигнах неговата врата, чух стереоуредбата му да свири силно. Така че почуках на вратата, открехнах я… и… и…
ВЕЙЛ: И какво?
СТЕМПЛЪР: Не помня.
ВЕЙЛ: Не си спомняш какво стана после?
СТЕМПЛЪР: Следващото нещо, което помня, е, че стоях там и ножът беше в, ръката ми, и пръстенът… и… и епископът беше… имаше кръв навсякъде и върху мен и епископът беше… на пода… и кървеше страшно.
ВЕЙЛ: После какво направи?
СТЕМПЛЪР: Предполагам… предполагам, че се паникьосах и тръгнах да бягам навън, само че имаше някой на долния етаж, така че побягнах навън през кухнята и една полицейска кола идваше по алеята, така че се върна в църквата и… ъ…
ВЕЙЛ: Това е, когато си се скрил в стаичката за изповед?
СТЕМПЛЪР (кима).
ВЕЙЛ: И това е всичко, което си спомняш?
СТЕМПЛЪР: Кълна ви се, мистър Вейл, това е всичко, което помня.
ВЕЙЛ: Защо не хвърли ножа и не извика полиция?
СТЕМПЛЪР: Понеже бях уплашен, предполагам. Бях толкова уплашен. И епископът беше целият нарязан… не знаех защо. Просто побягнах.
ВЕЙЛ: Аарон, кой друг беше в стаята, когато си се върнал на горния етаж?
СТЕМПЛЪР (гледа надолу и поклаща глава): Не знам.
ВЕЙЛ: Последния път, когато говорехме, ти ми каза, че те е страх от този човек.
СТЕМПЛЪР: Да, сър.
ВЕЙЛ: Но ти няма да кажеш кой е бил?
СТЕМПЛЪР: Не знам.
ВЕЙЛ: Не знаеш кой е бил?
СТЕМПЛЪР (поклаща глава).
ВЕЙЛ: Но те е страх от него?
СТЕМПЛЪР поглежда нагоре: Вас нямаше ли да ви е страх, мистър Вейл?
Вейл изключи машината.
— Ето ви го, докторе. Това е младежът, който те твърдят, че е направил това — той посочи снимките.
Моли леко помръдна в стола си. Сложи празната чаша на края на бюрото на Вейл, но не каза нищо.
— Един въпрос — обади се Вейл. — Може ли неговата история да е вярна? Искам да кажа, възможно ли е да се е случило така?
Тя погледна малко по-дълго към снимките и кимна.
— Да. Той може да е изпаднал в състояние на пориомания за около три-четири минути.
— Какво е състояние на пориомания?
— Това е като временна амнезия. Един епилептик, когато получи пристъп, изпада в състояние на пориомания. Някой пиян, който не помни какво е правил предишната вечер, е бил в, както го наричаме, химически предизвикана пориомания. В този случай Аарон може да е бил толкова шокиран от това, което е видял, че да е изпаднал в състояние на пориомания.
— Колко дълго продължава това обикновено?
— Доста къс период. Пет минути средно, бих казала. Но знам случаи, когато субекти са изпадали в състояние на пориомания до шест месеца.
— Шест месеца?
— Да. Това е проява на определен вид психическо, разстройство. Мога с часове да ти разказвам за това.
— Друг път. Въпросът е, че ти твърдиш, че е възможно Аарон да казва истината?
— Напълно.
14.
Гудмън спря колата на върха на хълма и се огледа. Пред него пътят рязко се спускаше надолу между стени от бор, които очертаваха тясната алея. Имаше една-единствена улица, половин миля дълга, оградена от едната страна от тъмен, бучащ поток и теснолинейка, а от другата, от естествената стена на стръмното дефиле. Къщи и дюкяни очертаваха мрачния път. Шейсет-седемдесетгодишни паянтови къщи, прецени Гудмън, преди алеята да завие и селището да я последва. Черната прах от годините беше унищожила боята и лака, но все пак в малкото селище се чувстваше спретнатост, едно отражение на гордост.