Реши да почака, докато свършат занятията, но си промени решението и влезе в сградата. Озова се в една голяма стая с дванайсет ученици, събрани на три групи, всяка с половин дузина чинове безразборно наредени наоколо. Една от групите имаше само двама ученици, които изглеждаха доста малки. В задната част на стаята имаше три врати и никакви прозорци, вероятно стаи за почивка и преобличане.
Учителката, една висока жена, която изглеждаше на около трийсет години се намръщи и строго каза:
— Да?
— Нищо, учителко — Гудмън хвърли една усмивка, опитвайки се да бъде чаровен. — Просто исках да постоя няколко минути. Може би ще науча нещо.
Тя го погледна насмешливо за момент, погледна настрани, после бледозелените й очи се спряха отново върху него.
— Хм — изсумтя тя и се обърна към учениците си.
Той не я слушаше, той я наблюдаваше. Беше облечена като през шейсетте години. Носеше сако от дънков плат върху блуза на цветя, една апликирана пола, дълга до глезените, и черни обувки. В гъстата й яркочервена коса имаше бели косми и беше сресана назад плътно в конска опашка. Не носеше накити и грим. И въпреки че чертите й — с обаятелни лунички, малък нос, четвъртита брадичка, издадени скули — бяха нежни, имаше дързък предизвикателен вид, което, реши той, я караше да изглежда по-стара, отколкото вероятно беше.
Когато часът свърши, учениците групово заизлизаха, гледайки косо към него. Вероятно се чудеха дали той беше новият приятел на даскалицата. Тя пресече решително стаята с ръце напъхани в джобовете на сакото и застана на няколко инча от него, очите й бяха приковани в неговите.
— Сега, какво наистина искате? — попита тя без видима следа от акцент.
— Името ми е Гудмън — каза той безцеремонно. — Работя за адвоката, който ще защитава Аарон Стемплър по делото за убийството.
Тя отстъпи назад шокирана.
— Ох! — Раменете й сякаш станаха по-квадратни и тя леко повдигна брадичката си. — И какво правите за този адвокат, който ще защитава Аарон?
— Аз съм следовател. Правя същото, което и полицията, само че за другата страна.
— Познавате ли Аарон? — поиска да разбере тя, докато очите й го изучаваха.
— Не, още не. Трябваше да тръгна рано сутринта.
— И ще помогнете да го защитят?
— Все трябва да почна отнякъде.
Отговорът й се хареса и гласът й стана по-малко непокорен.
— Мислите ли, че той го е направил?
— Доказателствата срещу него са много силни.
— Не ви питах това.
— На този етап той се смята за невинен.
— Не отговорихте на въпроса ми.
— Затова съм тук, мис… вашето име е Ребека, нали?
Тя продължи да го гледа, без да отговори.
— Вижте, учителко, казах ви, че съм на негова страна. Трябва да открия колкото се може повече за това момче. Може ли да поговорим за Аарон?
Тя се върна на бюрото си, събра няколко учебника и ги сложи във високото шкафче в ъгъла, което се заключваше с един старомоден катинар. Гудмън премести чиновете настрани, когато тя започна да мете пода.
Изведнъж тя каза:
— Понякога един, само един може да осмисли труда.
— Като Аарон?
Учителката спря, сложи брадичка върху дръжката на метлата, като разсеяно я галеше с ръка. — Да. Той беше най-добрият ученик, когото съм имала. Труден. Повечето с гениален тест за интелигентност са…
— Той е имал гениален тест за интелигентност?
— Да. Винаги на крачка-две пред вас, знаете ли? Винаги искаше да научи нещо повече. — Тя се върна към метенето. — Трудно е, когато се опитваш да учиш петнайсет или двайсет души по едно и също време.
— Защо е бил труден? В какъв смисъл?
Тя помисли една секунда.
— Е, предполагам, че взискателен ще бъде по-точно. Той беше като… като да се опитваш да напълниш бутилка със сламка вътре. Той изпиваше всичко толкова бързо, колкото му наливаш.
Гудмън й държеше лопатката за боклук, погледна нагоре и я хвана, че го изучава, но очите й бързо се отместиха встрани. Тя събра стружките, останали след остренето на моливите, смачканите хартии и опаковките от дъвки в лопатката за смет, после я взе от него и хвърли отпадъците в един варел в ъгъла.
— Четеше — каза тя почти на себе си. — Аарон четеше всичко: Шекспир, Томас Пейн, Роувър Бойс, Фройд, Хемингуей, ох, Господи, той четеше всяка книга, която можеше да докопа. Знаете ли, че четеше и на латински? Той можеше да чете на латински много добре.
— Какъв човек беше той?
— Сякаш… сякаш беше гладен до смърт и знанието беше храна. — Тя вдигна рамене. — Беше обичлив, арогантен… — Спря за момент, търсейки точната дума. — Понякога разочарован, после весел, после замислен. Беше различен от останалите, мистър Гудмън. Понеже отказваше да слезе долу в дупките. Баща му побесняваше от това. Биеше го с колана си, но Аарон отказваше да слезе там. Надявам се, че съм допринесла за това. Беше решен да не става миньор, както всички наоколо. Той е доста красиво момче, знаете ли. Нямаше много приятели. Другите го тормозеха, подиграваха му се.