Тя се отпусна върху него, полежа няколко минути, докато се нормализира дишането й, и накрая се повдигна и легна по корем до него, с глава върху рамото му.
— О, Господи — промърмори тя в ухото му. — Колко прекрасно е да искаш някого толкова много. Искам да кажа, да ме привличаш по този начин. Отдавна не ми се е случвало. Беше толкова хубаво… просто да… искаш отново.
— Толкова ли си самотна?
— Ужасно. — Тя се изкикоти. — Знаех, че те искам още в момента, когато влезе в училището, и каза, че искаш да научиш нещо? Помислих си, Господи, ето един мъж с чувство за хумор — истинско чувство за хумор.
Той галеше гърба й, усещаше пулса й, който биеше в синхрон с неговия. Тя се повдигна на лакти, целуна го нежно и се обърна по гръб.
— Една цигара няма ли да е страхотно сега? — тихо каза тя. Гудмън запали една и й я подаде.
Тя пуши известно време, после се пресегна и сложи свободната си ръка върху неговата, погали я и се наведе близо до него.
— Прекарай тази нощ с мен — тихо каза тя в ухото му. — Искам да те усетя до мен, когато се събудя сутринта. Искам да усетя миризмата ти, преди да си отворя очите. Можеш да ми направиш закуска и аз ще закъснея за училище. От дванайсет години не съм закъснявала.
— Те трябва да ни нападнат и да татуират буквата А на челото ти.
— Тогава ще променя името си на Абигейл — каза тя.
Той се повдигна на лакът и я погледна.
— Какво, по дяволите, правиш тук?
— Казах ти. Привличаш ме…
— Не, не с мен. — Той се засмя. — Искам да кажа тук? Какво правиш в този загубен Криксайд в Кентъки?
Тя не отговори около минута-две.
— Предполагам, че се крия — просто каза тя.
— От какво?
— От това, в което се е превърнал светът — каза тя. — Може би… се страхувам да се върна отново в него.
— Не ти ли липсва?
— Липсва ми човешкият смях. Липсва ми галенето… силните ръце около мен. Смешно е, но на мен винаги ми е харесвала миризмата на одеколона след бръснене. О, отначало ми липсваха музеите, хубавата музика — такива неща. Но се превъзмогват. Аз дори се научих да свиря на цигулка. Мога да изсвиря чудесен шотландски танц. И ми харесва независимостта. Не работя за КСМ, а за общината. КСМ не притежават мястото, аз го купих от общината, понеже никой не го искаше. Къщата вървеше заедно с него като добавка. Като в са молетите. Беше една обява в неделния вестник. Аз давах уроци две години, пазарих се с дърводелци, водопроводчици и електротехници да ми помогнат да я стегна.
— Никога ли няма да напуснеш това място?
Тя погледа известно време в тавана и после каза:
— Не, предполагам, че не.
— Може ли да те попитам нещо много лично?
— За Аарон, нали?
— Да, затова дойдох в Криксайд, нали си спомняш?
— Добре, питай — каза тя примирено.
— Мина ми през ума, когато ти каза — това, че баща му го е бил с колана. Следите по задните му части?
— Да?
— Виждала ли си ги?
Тя не отговори.
Гудмън наблюдаваше как се променя изражението й — от раздразнение към невъзмутимост и после към любопитство. И отново към примирение.
— Защо ще правя такова нещо?
— Не знам — каза Гудмън. — Това беше само един въпрос. Просто кажи не.
— Не мога — каза тя.
Той не каза нищо, просто чакаше.
— Да — каза тя нападателно, легнала по гръб със затворени очи. — Откакто беше на четиринайсет, докато напусна.
— Четиринайсетгодишен?!
Тя кимна.
— Беше като ритуал. Правехме любов два-три пъти седмично. С изключение на около четири месеца, когато тръгна с Мери. После отново, след като тя умря.
— Мери?
— Мери Леферти.
— Момичето, което е било с брат му…
Учителката кимна.
— Беше първото гадже на Аарон точно след като отиде в гимназията в Лордсвил. Тя си беше от Морган Крик и те се срещаха около четири месеца — и знаеш ли, това наистина е странно — въпреки че те не го правеха — Аарон имаше това странно чувство на, не точно лоялност, повече като моногамия. Той спря да спи с мен през този период. Сам беше една година по-голям от Аарон. Беше във футболния отбор и предполагам, че Мери го намираше по-привлекателен. Това беше първа та му любовна мъка. Всички минаваме през това.