— Някакви други заключения? — попита Стенър.
— Имало е известна доза хирургически опит в тази работа — отговори Даниелсън. — Няколко от тези рани са доста точни, доколкото са улучили жизненоважни органи и са причинили травмата, която имаме. А другите са просто клане напосоки. Аз също така вярвам, че убиецът е бил левак.
— Благодаря — каза Стенър и Даниелсън се върна на мястото си.
— Мис Венъбъл? — попита Стенър, гледайки към прокурора.
— Нищо дотук — отговори тя.
— Лу, какво имаш за нас?
Търнър отиде до таблото и закачи една диаграма със мястото на убийството върху нея.
— Имаме три интервюта, които няма да бъдат признати, но ние можем да пресъздадем разказа му. Той твърди, че е дошъл през предната врата тук, чул нещо на горния етаж в апартамента на епископа и отишъл горе. Казва, че е влязъл в спалнята на епископа и ето къде вече се побърква. Стемплър казва, че е имало някой друг в стаята, някой, от когото се страхува, и че му причерняло. Следващото нещо, което помни, е как напуснал спалнята. Твърди, че е чул някого на долния етаж, паникьосал се е и изтичал по коридора тук, през задната врата и надолу по стъпалата, после видял полицейска кола тук на алеята, така че се върнал обратно в църквата, изтичал надолу по този коридор и се скрил в стаичката за изповед, където е бил намерен.
— Ти какво мислиш?
— Чисти, неподправени лайна. Извинете ме, мадам.
Венъбъл се усмихна.
— Чувала съм думата и преди, сержант. И съм склонна да се съглася с вас.
— Претърсихме стоянката му, но е била ограбена, преди да отидем там — продължи той.
— От кого? — попита Венъбъл.
— Други… ъ-ъ… обитатели… на пещерите. Съмнявам се, че е имало нещо много за взимане. Ние също така се опитваме да открием неговата приятелка… — той провери в бележника си. — …Линда. Досега нямаме късмет с нея, очевидно тя е заминала преди три седмици. В Дома на Спасението няма регистрация на фамилни имена, но направихме всичко възможно да я индентифицираме. Мислим, че е от Охайо, вероятно Акрън или Дейтън. Не мога да я виня, че е напуснала, никой не може да остане дълго в пещерите. Нашите разпити на приятелите му в Дома и персонала в църквата не откриха нещо особено. Те всички са склонни да потвърдят неговото изказване, че той и епископът са били близки. Този Стемплър е много умно момче, вероятно има 130 или 140 точки по теста за интелигентност. Той е от Криксайд. — В стаята избухна смях. — Точно така, Криксайд, Кентъки, с население около двеста и пет десет души — каза Търнър, като се смееше тихо. — Няма много телефони в Криксайд, но ние поговорихме с някои хора, които са го познавали. Няма регистрирано ненормално поведение там, никакви арести. Той е независимо момче. Баща му е умрял от рак на белите дробове, брат му е починал при катастрофа с кола. Майка му починала миналата година — около година, след като той напуснал дома си. Тя очевидно е страдала от психическо разстройство преди да умре, но лекарят й не я е изследвал. Според него тя била — ще го цитирам: „полудяла от самота.“
— Полудяла от самота? — като ехо повтори Уудсайд.
— Полудяла от самота — повтори Търнър. — В миналото той е бил отличен ученик в основното училище и гимназията, но все още ни липсват няколко месеца от времето, когато си е тръгнал оттам и е дошъл тук, така че все още си имаме задача за домашно върху миналото му, лейтенанте.
— Нещо в полицейските регистри, някакви сведения да е създавал проблеми преди това? — попита Венъбъл.
— Нищо досега — отвърна Търнър. — Той е работил като прислужник в болницата няколко месеца, после си намерил работа като чистач в библиотеката. Има добри отзиви от надзирателя там. Учил е задочно в градския колеж, но още не сме взели копия оттам. Това е за сега.
— Ще се опитате ли да отгатнете цифрите върху задната част на главата на жертвата? — попита Даниелсън.
— Няма шанс засега — каза Търнър с усмивка. — Някой друг?
Другите детективи поклатиха глави.
— Благодаря, Лу — каза Стенър. — Доктор Уудсайд, вие сте наред.
Уудсайд повдигна огромното си туловище от стола и се заклати към предната част на стаята.
— Без да ви досаждам с много технически дрънканици, ще запазя това за голямото представление, ето какво можем да докажем — каза той задъхано със самодоволна усмивка. — Ножът взет от извършителя по време на ареста. Определено е оръжието, с което е извършено убийството. Кръвта по дланите и тялото на извършителя е от жертвата. Има също така парченца от плътта на жертвата по ножа и по дрехите на мистър Стемплър. Отпечатъците от пръсти по касата на вратата, стените и оръжието, с което е извършено убийството, съвпадат с тези на извършителя. Също имаме влакна от дрехите му, които съвпадат с влакната по килима и ние можем да проследим дирите му от мястото на убийството до кухнята по петната кръв по килима. Също можем да докажем, че той е напуснал през вратата на кухнята и е слязъл по задните сгънала, после пак е влязъл в църквата през задната врата и е тръгнал по коридора към църквата и стаичката за изповед, където е бил намерен да се крие.