Съдията се усмихна: „Май си имаме огън доктор.“ Той каза:
— Приемам, че това означава, че искаш да се върнеш в Дейзиленд?
— Утре — отговори тя. — Имам доста работа да свърша. — Тя се обърна към Томи. — Искам да те поздравя. Томи. Ти си научил доста неща за два дни.
— От които, изглежда, нито едно не важи. — В гласа му имаше раздразнение.
— Всяко нещо с времето си — каза тя с усмивка. — Мисля, че трябва да се опиташ да намериш момичето.
— Приятелката на Стемплър, Линда?
— Да.
— Тя вероятно е заминала — каза Гудмън. — Доста деца пребивават в Дома на Спасението и после се връщат там, откъдето са дошли.
— Защо? — попита Моли. — На първо място, какво ги е накарало да избягат? Мислиш ли, че Аарон би се върнал в Криксайд?
— Така че може би тя не си е отишла вкъщи — обади се Вейл. — Може би все още е някъде наоколо. Може би се крие.
— Може би тя знае какво се е случило — каза Гудмън.
— Стемплър казва, че е напуснала преди три седмици — допълни Наоми.
— Може би той я прикрива — предположи Гудмън.
— Мислиш, че тя е убила Рашмън? — попита Наоми.
— Не непременно — каза Вейл. — Може би са го направили заедно. Или тя е била там. Може би той наистина се страхува за нея, а не за себе си.
— Ти гадаеш, Марти.
— Имали ли сме някога дело, когато да не сме гадали?
Том се засмя.
— Е, сега, като го казваш…
— Докторът каза да я намериш, Томи — каза Вейл. — Иди да я намериш.
18.
Улицата беше пуста. Той чуваше шума от трафика през няколко пресечки. Леден бриз клатеше мъртвите клони на дърветата, наредени по Бенър стрийт. Иначе беше тихо. Децата дори бяха изоставили кафявия шевролет до ъгъла.
Когато влезе в Дома на Спасението, чу няколко колебливи тонове на саксофон, някой на горния етаж се опитваше да изсвири „Мисти“. Намери Меги в стаята с телевизора. Тя беше учтива, но едночасовият разпит не го доближи повече до загадката на Аарон Стемплър.
— Съжалявам — каза Меги. — Трябва да разберете, че между нас тук съществува голямо доверие. Никой не иска да говори по адрес на другия. Това някак си, не знам, би развалило магията. Ако имаше нещо, в което епископът наистина беше добър, то е, че защитаваше хората. Ето защо ние не издаваме фамилните имена и родните места.
— Уважавам тяхната тайна, Меги. Благодаря ти за помощта.
— Но ако изникне нещо, което може да ти помогне, ще ти се обадя — каза тя.
— Каква си ти, майка на вертепа?
— Щях да бъда следващият талисман на момчетата от олтара — каза тя с меланхолична усмивка.
Когато Гудмън наближи фолксфагена си, видя едно парче хартия под чистачката. Това беше сгъната хартиена салфетка със съобщение, написано с дребен, нежен почерк. „Алекс. Б стрийт. Батмън и Робин.“
Гудмън погледна по улицата, но никой не се виждаше. Качи се в колата, запали я, поседя около минута в очакване древното парно да загрее. Когато погледна отново към Дома на Спасението, видя завесите на прозореца на втория етаж да мърдат.
— По дяволите — каза той. И тръгна за Б стрийт.
В отминалите години Б стрийт е била една от най-модерните пазарски улици в града. Важни дами и дебютантки пристигали в лимузини с шофьори, за да им се подмазват енергични търговци, дъхащи на чесън, които предлагали визонови и хермелинови кожи, или да украсят вратовете и пръстите си с ослепителни творби с различен цвят, предназначение и карати. Магазините отстъпили на небостъргачи със зашеметяващи гледки, вътрешни паркинги и униформени пазачи на асансьорите, оставяйки зад себе си четири пресечки с мрачни витрини, повечето от които заковани с дъски, с изключение на баровете с унили стриптизьорки, поклащащи се безстрастно по тесните рампи, и заложни къщи, чийто прозорци с решетки парадираха със специални списания за събота вечер, пенсионерски часовници и китари.
Ивицата беше удобна за свързващия проход, водещ към главната четирилентова улица на предградието, и беше станала известно място за кратко пребиваване на бисексуални и хомосексуални бизнесмени на път за вкъщи, един малък пазар за проститутки с по нещо за всеки вкус.
Гудмън сви към редицата кадилаци, кръстосващи окаяната улица, докато техните възбудени водачи проверяваха пазара за месо: момчета с кожени якета с главички от пирони по тях, колежански типове с блейзери и поло блузи, малолетни с акне по лицата — всички излагаха на показ стоката си в един крачещ карнавал, който достигаше връхната си точка в часовете между шест и осем. Като един вид перверзна противоположност на нравите, някои дори си имаха и сводници, които бързо показваха неприлични снимки на клиентите си и се пазаряха отпред.